На 23 март за 71-ви път се отбелязва Световният ден на метеорологията –дата, на която през 1950 г. се създава Световната метеорологична организация.
Историята започва много преди 1950 г. -на 14 ноември 1854 г., едно непредвидимо събитие нанася тежко поражение на англо-френския флот в разгара на Кримската война – една от най-силните бури, регистрирани в Черно море, която потопява флотилията на съюзниците до град Балаклава, днес квартал на гр. Севастопол. Направеният извод е, че ако е съществувала служба, която да събира ежедневно и своевременно метеорологични сведения от различните страни, движението на бурята би могло да се проследи и да се избегнат огромните загуби на флота. Така, през 1856 г. се заражда идеята за създаването на служби за времето, които да организират постоянни наблюдения и разпространение на метеорологичните данни. Днес, Световната метеорологична организация (СМО) е междуправителствен съюз на 193 държави-членки и територии и е една от специализираните агенции на ООН в областта на метеорологията, климата и хидрологията.
Всяка година СМО и членуващите в нея държави и територии отбелязват Световния ден на метеорологията с различни теми и послания. Избраната тема за 2021 година е Океанът, нашият климат и времето. Темата не е случайна, а е по повод началото на Десетилетието на океанологията за устойчиво развитие (2021-2030) на ООН. Океаните заемат 71% от територията на Земята, те абсорбират 25 % от всички въглеродни емисии, които произвеждаме. Океаните са естествен „регулатор“ на нашия климат, но и са изключително уязвими спрямо въздействието на изменението му.
Киселиността на океаните се повишава, морският лед се топи и темпът на повишаване на морското равнище се е ускорил. През 2020 г. се наблюдаваха продължителни суши, които удължиха сезона на горските пожари по целия свят; По-високите температури спомогнаха за рекордния сезон на ураганите в Атлантическия океан и необичайно интензивните тропически циклони в Индийския и Южния Тих океан. Лятото на 2020 г. не подмина и България по отношение наличието на екстремни метеорологични явления. Тогава в страната бяха регистрирани едновременно локални наводнения и екстремна суша. През месеците май, юни, юли и първата половина на август силни гръмотевични бури, придружени от проливни дъждове, градушка и бурен вятър, предизвикаха местни наводнения, щети по пътната инфраструктура и електропреносната мрежа предимно в западните и централните части на страната. В източната половина на страната през летните месеци валежите бяха незначителни.
Продължителният безвалежен период, съчетан с високи температури, а на места –със силен поривист вятър, увеличи значително риска от пожари в областите Кърджали, Хасково и Ямбол. В районите на Велико Търново, Русе, Варна, Шабла, Хасково и Кърджали беше регистрирана тежка агрометеорологична суша, която нанесе щети и редуцира добивите от пролетни култури на около 19 000 км2 от земеделската територия на страната.
В периода от 26 юни до 3 септември в цялата страна бяха регистрирани продължителни горещини (6-18 дни) с максимални температури от 32°C и повече.
Източник: БГНЕС
