Очакванията или представите за света могат да повлияят на краткосрочната памет. Това установили изследователи от Канада и Холандия, които показвали на хора изображения с различни символи – латински букви и техните огледални изображения – и ги помолили да ги запомнят. Хората по-често помнели, че са видели реална буква, когато действително видели отражението – знаенето на азбуката изкривявало спомените. Изследването е публикувано от PLoS One.
Нашата памет може да ни измами и да създаде фалшиви спомени, представяйки ги за реални. Обикновено такива спомени се основават на реални събития, но всеки път, когато си спомним нещо, мозъкът създава тази история отново – и я изкривява. Това се влияе от контекста – какво се е случило по време на самото събитие и какво се случва при извличането на спомените, както и нашите асоциации, представи за света или очаквания. Лъжливите спомени може дори да бъдат създадени от нулата: да внушат на човек, че му се е случило събитие, което всъщност не се е случило.
Как мозъкът съхранява данните за време и място
Изкривяват се обикновено стари спомени и може да изглежда, че краткосрочната памет трябва да е по-точна – защото тя съхранява информация не толкова дълго. Понякога обаче точно си спомняме, че сме поставили ключовете на шкафа до вратата, макар че всъщност сме ги оставили в джоба на сакото. И някои изследвания потвърждават, че краткосрочната памет също е обект на изкривяване.
Марте Отен от университета в Амстердам и неговите колеги провели четири експеримента, за да изследват изкривяванията в краткосрочната памет. Във всички експерименти учените показвали за кратко на участниците картинка с букви от латинската азбука, които те познават, и с псевдобукви – огледални отражения на същите букви. Участниците трябвало да запомнят символите и тяхното разположение и след това да отговорят кой символ са видели на определено място.
На участниците в изследването за 0,25 секунди била показвана картинка, на която в кръг били подредени 6 – 8 букви и псевдобукви. В два експеримента псевдобуквите били по-малко, а в другите два изследователите поставили три истински букви и три техни отражения. Участниците били предупредени предварително, че буквите може да са огледални, и били призовани да обърнат внимание на това. След кратка пауза – от 0,75 секунди до 3 секунди – на екрана се появявала квадратна рамка за половин секунда на мястото на един от символите. Освен това имало още една картинка с други букви и псевдобукви, които се появявали след рамката или едновременно с нея. Това допълнително изображение трябвало да бъде игнорирано – то било необходимо, за да обърка участниците.
Как мозъкът ни пътува в миналото
Накрая се появявал екран с шест символа – опции за отговор. Участниците трябвало да изберат един – този, който е на мястото на рамката. Сред вариантите за отговор била желаната буква в същата ориентация като на оригиналната снимка и нейното огледално изображение, както и други букви и псевдобукви. В първия експеримент реалните букви били повече, докато в другите експерименти броят на буквите и техните отражения бил равен. След това участниците трябвало да посочат колко са уверени в отговора си по скала от 1 до 4.
И в четирите експеримента резултатите били приблизително еднакви: хората, които трябвало да запомнят реална буква, правели грешки и избирали псевдобуква вместо нея само в 8 – 15 процента от случаите. Малко по-рядко изборът падал върху напълно различен символ – в 10 процента от случаите. Ако на мястото на рамката имало псевдобуква, грешките били по-чести: участниците помнели истинската буква вместо нея в 30 до 40 процента от случаите. Според авторите причината е, че хората са свикнали да виждат нормални, неотразени букви. Освен това, ако паузата между изчезването на картината и появата на рамката била по-дълга, то и хората по-често правели грешки. А когато избирали реална буква вместо псевдобуква, те по-често били сигурни в отговора си. Авторите нарекли подобни изкривявания илюзии на паметта.
Откриха нов механизъм за формиране на спомените
Поради това, че подобни илюзии на паметта стават все повече с течение на времето, изследователите стигнали до извода, че в някои случаи се формира споменът на псевдобуква, но след това го заменя илюзорен спомен на истинска буква, т.е. това не е само изкривяване на възприятието. Ние не само виждаме това, което искаме да видим, но и помним това, което искаме да запомним. А нашите мирогледи и очаквания могат да повлияят дори на спомените ни за събития, които току-що са се случили.
