Ново проучване, ръководено от учени от Тексаския университет в Остин, подкрепя теорията, че гигантски астероид е ударил планетата преди 66 милиона години, унищожавайки динозаврите и около 75% от живота на Земята по това време. Изучавайки как събитието бързо е променило климата на Земята, остават някои изводи и за нас, заяви водещ изследовател пред руската медия "Спутник".
Д-р Шон Гулик, изследователски професор в UT-Austin, специалист по ролята на катастрофите в геоложките проучвания и автор на новото изследване, даде интервю пред радио Спутник, за да обсъди как резултатите от изследванията потвърждават влиянието на едно събитие в историята и може да има последващо въздействие върху еволюцията на живота, предаде БГНЕС.
В проучването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences изследователите изследвали скали в астероидния кратер Chicxulub под полуостров Yucatán в Мексико. Кратерът се е образувал, когато голям астероид, известен като Chicxulub, се блъска в Земята преди милиони години. Смята се, че катастрофалното събитие е предизвикало пожари и цунами.
„Като част от Международната програма за изследване на океана, по принцип получихме финансиране да използваме нещо, наречено асансьорна лодка, която се издига над водата, в случая на около 45 или 50 фута над водата, и поставихме минни платформи на тази лодка и я използваха за пробиване в утайките, които са на дъното на кратера Chicxulub в Юкатан ”, казва Гулик.
„Пробихме около 500 метра, преди да започнем да събираме проби на около 10 фута…Достигнахме до слой на около 50 милиона години, които се оказаха един ден в историята на Земята. В дъното на тази купчина скали открихме стопени скали, които днес изглеждат като стъкло, което би се образувало близо до момента, когато астероидът се е сблъскал със Земята. Над тях има счупени разтопени скали, които според нас са, когато океаните са започнали да връщат обратно в новосформирания кратер“, разказа още той.
„Прогнозите за това колко време е отнело водата да се върне отново са около 30 минути. И когато тази вода се е върнала обратно и е връхлетяла тези скали - тя наистина е избухнала.”
Констатациите потвърждават, че астероидът е предизвикал цунами, което е причинило избухване на скали и прах, за да запълни кратера.
„Това, което имаме, е пример, при който едно събитие изцяло променя хода на еволюцията на Земята. Имаме астероид, който удря област, която освобождава много въглероден диоксид и особено много сяра от удара. Изпарението се е издигнало в горната атмосфера и тази сяра се е комбинирала с водата е образувала сулфатни аерозоли... и това е довело до глобално охлаждане, което веднага след пожарите е било краят на динозаврите.”, обясни Гулик.
Докато зоната около ударния кратер е пълна със съдържащи сяра скали, в сърцевината, взета от кратера, всъщност не е открита сяра, което подкрепя хипотезата, че астероидният удар е причинил изпаряването на съдържащите сяра минерали в мястото на удара.