Какво ще се случи, ако учените знаят какво точно въздействие оказва вирусът SARS-CoV-2 вътре в белодробните ни клетки през първите няколко часа след заразяването? Могат ли да използват тази информация, за да намерят лекарства, които биха нарушили процеса на репликация на вируса, преди да се разгърне напълно? Откритието в тези проучвания, че няколко съществуващи препарата, одобрени от Американската федерална агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) - включително някои, първоначално предназначени за борба с рака - могат да спрат коронавируса, показва, че отговорът е категорично да.
Екип от изследователи от Бостънския университет се впусна в търсене на отговор на тези въпроси в продължило месеци интердисциплинарно проучване, комбиниращо множество области на експертиза в областта на вирусологията, създаване на белодробна тъкан, получена от стволови клетки и дълбоко молекулярно секвениране.
Какво показа резултатът от това предизвикателно и значимо начинание? Екипът на Бостънския университет разкри най-изчерпателната карта до момента на всички молекулярни процеси, които се задействат в белодробните клетки в началото на коронавирусната инфекция. Те също така откриха, че има поне 18 съществуващи, одобрени от FDA (Агенцията по храни и лекарства на САЩ) лекарства, които потенциално биха могли да бъдат преназначени за борба с инфекциите на COVID-19 малко след като човек се зарази. Експериментално 5 от тези лекарства намаляват разпространението на коронавируса в човешките белодробни клетки с повече от 90 процента. Откритията им бяха публикувани наскоро в научното списание Molecular Cell.
Сега сътрудници от академични институции и индустрията от цял свят са в контакт с екипа относно следващите стъпки, а именно преминаване от лабораторни към клинични изследвания.
"Това, което прави това изследване необичайно, е, че разгледахме много ранни времеви точки [на инфекция], само един час след като вирусът заразява белодробните клетки. Беше плашещо да се види, че вирусът вече започва да уврежда клетките на такъв ранен етап от инфекцията“, казва Елке Мюлбергер, вирусолог и един от старшите изследователи. Тя има опит в работата с някои от най-смъртоносните вируси в света като Ебола и този на Марбург.
"Най-поразителният аспект е колко молекулни пътища са засегнати от вируса", казва Андрю Емили, друг от старшите изследователи. "Вирусът извършва пълно ремоделиране на белодробните клетки – невероятно е в каква степен вирусът управлява клетките, които заразява."
Екипът отглежда лабораторно човешки белодробни клетки, по-точно белодробните въздушни торбички - алвеоли. Алвеолите обикновено е трудно да бъдат отгледани или да се извлекат директно от пациентите за изследователски цели. Ето защо в други лаборатории много изследвания върху коронавируса до момента разчитат на използването на по-лесно достъпни типове клетки, като бъбречни клетки от маймуни. Проблемът е, че бъбречните клетки на маймуните не реагират по същия начин на коронавирусната инфекция, както белодробните клетки на хората, което ги прави лош модел за изучаване на вируса. Каквито и знания и изводи да се извлекат от тях, не могат да се превърнат лесно в клинично значими открития за лечение на хора.
В друго скорошно проучване, изследователският екип потвърди, че съществуващите лекарства "Ремдесивир" и "Камостат" са ефективни в борбата с вируса, въпреки че нито едното, нито другото не е перфектно решение за овладяване на възпалението, причинено от COVID-19. "Ремдесивир", широко използван антивирусен препарат, вече се използва клинично при пациенти с коронавирус. Но въз основа на констатациите от новото проучване, че вирусът нанася сериозно увреждане на клетките в рамките на часове, предизвиквайки възпаление, изследователите казват, че вероятно няма много, което антивирусните лекарства като "Ремдесивир" могат да направят, след като инфекцията е напреднала до степен, в която някой трябва да бъде поставен на кислород в реанимация. „Даването на Ремдезивир не може да спаси животи, ако болестта вече е напреднала“, заявява Андрю Емили, друг от изследователите.
Източник: БГНЕС
