Дългогодишна мистерия на гигантска еволюционна линия е решена повече от 160 години след първоначалното ѝ очертаване. Объркващата линия, която е едновременно въображаема и реална, е възникнала преди милиони години, след като континентален сблъсък е предизвикал екстремни климатични промени, повлияли на видовете от всяка страна на разделението по различни начини, разкрива ново проучване.
Границата, известна като линия на Уолъс, е биогеографска бариера, очертана за първи път през 1863 г. от британския натуралист и изследовател Алфред Ръсел Уолъс, който предлага теорията за еволюцията чрез естествен подбор по същото време като Чарлз Дарвин, пише Live Science.
Генетици опровергаха една от теориите на Дарвин
По време на пътeшествията си през Малайския архипелаг – верига от повече от 25 000 острова между Югоизточна Азия и Австралия, която включва съвременни страни като Филипините, Индонезия, Малайзия, Папуа Нова Гвинея и Сингапур – Уолъс забелязва, че видовете, които среща, драстично се променят след определен момент. Тази точка по-късно става границата на линията Уолъс. (Оттогава част от линията е преначертана, за да отрази актуализираните открития в региона.)
От азиатската страна на линията се срещат същества изключително от Азия. Но от австралийската страна на границата животните са смесица от азиатски и австралийски произход. Повече от век асиметричното разпределение на видовете по линията на Уолъс заблуждава еколозите. Очевидно нещо позволява на азиатските видове да се движат в една посока, но пречи на австралийските видове да се движат в обратната посока, но не беше ясно какво е то.
През последните няколко години се появява нова теория: сега изследователите смятат, че неравномерното разпределение на видовете по линията на Уолъс е причинено от екстремни климатични промени в резултат на тектонска активност преди около 35 милиона години, когато Австралия се е откъснала от Антарктида и се е разбила в Азия, раждайки Малайския архипелаг.
Танц на милиарди години. Учени показаха удивителното движение на тектонските плочи (ВИДЕО)
В новото изследване, публикувано в списание Science, изследователите са използвали компютърен модел, за да симулират как животните са били повлияни от климатичните ефекти, предизвикани от континенталната каша. Моделът взема предвид способността за разпространение, екологичните предпочитания и еволюционната връзка на повече от 20 000 вида, открити от двете страни на линията Уолъс. Резултатите показват, че азиатските видове са били много по-приспособени за живот в Малайския архипелаг по това време.
Смяна на климата
Основните климатични промени по това време не са били причинени от движенията на самите континенти, а по-скоро от това как те са повлияли на океаните на Земята.
„Когато Австралия се е отделила от Антарктида, тя е отворила тази зона на дълбок океан, заобикаляща Антарктида, която сега е мястото, където е Антарктическото циркумполярно течение – казва водещият автор на изследването Алекс Скийлс, еволюционен биолог от Австралийския национален университет. – Това е променило драстично климата на Земята като цяло; направило е климата много по-студен.“ (Антарктическото циркумполярно течение, което обикаля Антарктика, е най-голямото океанско течение в света и продължава да играе ключова роля в регулирането на климата на Земята днес.)
България била част от древния континент Балканатолия
Новият модел разкрива, че променящият се климат не засяга еднакво всички видове. Климатът в Югоизточна Азия и новосформирания Малайски архипелаг остава много по-топъл и влажен, отколкото в Австралия, която е станала студена и суха. В резултат на това създанията в Азия са били добре приспособени да живеят на Малайските острови и са ги използвали като „трамплин“, за да се придвижат към Австралия, казва Скийлс. Но „това не е бил случаят с австралийските видове“, добавя той. „Те са еволюирали в по-хладен и все по-сух климат с времето и следователно са били по-малко успешни в намирането на опора на тропическите острови в сравнение със съществата, мигриращи от Азия.“
Изследователите се надяват, че техният модел може да бъде използван за прогнозиране на това как съвременното изменение на климата ще се отрази на живите видове. „[Това може] да ни помогне да предвидим кои видове може да са по-добре запознати с адаптирането към нови среди, тъй като промените в климата на Земята продължават да влияят върху моделите на глобалното биоразнообразие“, казва Скийлс.
