Дървена плочка, изписана с недешифрираната писменост ронгоронго от Рапа Нуи (известен също като Великденския остров), датира от 15. век – много преди пристигането на европейците. Тази ранна дата предполага, че хората от Рапа Нуи са изобретили собствена писменост без европейско влияние.
Дървена плочка, изписана с недешифрираната писменост ронгоронго от източния тихоокеански остров Рапа Нуи, наричан също Великденски остров, датира отпреди пристигането на европейците там, което засилва вероятността писмеността да е една от малкото независимо изобретени системи за писане.
ОЩЕ: Цивилизацията от Великденския остро изчезнала поради... липса на прах
Дървото от една от четирите плочи ронгоронго, запазени в колекция в Рим, датира от 1493 до 1509 г. – повече от 200 години преди първото регистрирано пристигане на европейци на острова през 1720 г., сочи ново изследване, публикувано на 2 февруари в списанието Scientific Reports.
Силвия Ферара, водещ автор на изследването и филолог в университета на Болоня, Италия, казва пред Live Science, че резултатите подкрепят идеята, че ронгоронго е оригинално изобретение на островитяните от Рапа Нуи, а не е повлияно от писменост, която са виждали от европейците.
Сложните глифове ронгоронго изглеждат напълно различни от всички европейски букви. „Исторически погледнато, ако заимствате писмена система, тогава я запазвате възможно най-близо до оригинала“, казва тя.
Великденският остров, който се намира на близо 3800 километра от бреговете на Чили, е заселен от хора между 1150 и 1280 г. Въпреки че европейците пристигат през 18. век, те не забелязват местното базирано на глифи писмо до 1864 г., което сега съществува само върху 27 дървени предмета. Католически мисионери вземат четири от тези таблички през 1869 г. и ги изпращат на епископа на Таити, който по-късно ги изпраща в Европа.
Ферара и нейните колеги са провели радиовъглеродно датиране на малки проби от четирите плочки ронгоронго, които се намират в конгрегация на католически монахини, базирана в Рим. Според радиовъглеродното датиране три от плочките са направени от дървета, отсечени през 18. или 19. век, но радиовъглеродната дата на четвърта показва, че е от дърво, отсечено през 15. век, казва Ферара. Това предхожда пристигането на европейците на Великденския остров и предполага, че писмеността ронгоронго е била използвана преди това.
Но е възможно глифовете да са били гравирани върху „старо дърво“ от дърво, отсечено много преди ронгоронго да бъде изписано върху него, добавя изследователката.
Новият анализ също предполага, че дървесината от най-старата плоча идва от дървесен вид, който не расте на Рапа Нуи.
Недешифриран език
Великденският остров е известен с многото си археологически мистерии, включително гигантските каменни глави, известни като моаи, и много хора са се опитвали – без успех – да дешифрират ронгоронго.
По думите на Ферара повече от 400 различни глифа ронгоронго са разпознати сред приблизително 15 000 оцелели знака и нито един не отговаря на която и да е известна писмена система.
ОЩЕ: Изследователи дешифрираха енигматичната древна кушанска писменост
Рафал Виечорек, химик от Варшавския университет, който не е участвал в последното проучване, но е изследвал други таблички ронгоронго, казва, че въпреки че новото изследване не е убедително, то е силна индикация, че ронгоронго може би един от малкото случаи, когато система за писане е била изобретена от нулата, без познаване на други писмени системи.
„Всъщност вярвам, че ронгоронго е едно от малкото независими изобретения на писменост в човешката история, подобно на писмеността на шумерите, египтяните и китайците – казва той. – Но вярата е нещо различно от твърдите данни… така че в идеалния случай бихме искали да изследваме всички таблички.“
