Не е тайна, че внезапната бременност е свързана със стрес и често с по-сериозни неблагоприятни последици за психичното здраве на бъдещите родители. Досега обаче не беше съвсем ясно как и за колко време непланираното бащинство влияе на мъжете.
Родителството е важна крачка в живота, но невинаги е съзнателно решение. Почти половината от всички бъдещи родители се сблъскват с нежелана бременност: според експерти нейното ниво в света е 48%. В резултат на това 61% от бременностите завършват с аборт, в 8 – 15% от случаите се случва спонтанен аборт и едва всяко четвърто дете се ражда.
Биологичен часовник: Късното бащинство и неговите рискове
Непланираната бременност е един от факторите, които влошават психичното здраве. Най-често нейните последствия се изследват в контекста на майките, а не на бащите. Учени от Училището по психология към университета „Дийкин“ (Джилонг, Австралия) са решили да запълнят тази празнина, провеждайки систематичен преглед и метаанализ. Психолозите разказват за резултатите в статия за рецензираното медицинско издание Journal of Affective Disorders.
През октомври 2019 г. и февруари 2022 г. изследователите търсили англоезични научни статии в базите на изданията Medline, CINAHL, Academic Search Complete, PsycInfo и Embase. В резултат 23 изследвания, съдържащи информация за 8085 мъже, отговаряли на всички критерии. Те обхващали няколко страни: Съединените американски щати, Япония, Великобритания, Китай, Канада, Финландия, Дания, Италия, Виетнам, Хонконг, Турция, Етиопия, Саудитска Арабия и Иран. Датите на публикациите варират от 1991 до 2022 г. Средната възраст на участниците била между 29 и 35 години.
Под „неблагоприятни симптоми на психическото здраве“ се разбират депресия, тревожност, стрес, посттравматично стресово разстройство, психологически дистрес и алкохолна зависимост. Състоянието на бащите било оценявано през първата година след раждането на детето им: от нула до три месеца и от шест месеца до една година. Мъжете също били питани дали те и тяхната партньорка са планирали бременността, или тя е била изненада (друг вариант на въпроса: „Желана ли е бременността, или нежелана?“).
„Както показа метаанализът, рискът от възникване на някакви проблеми с психическото здраве е повече от два пъти по-висок сред мъжете, които са съобщили, че раждането е било непланирано, в сравнение с тези, чиито жени са забременели планирано. Това стана ясно, когато в анализа бяха включени всички видове намерения и всички психични състояния. (…) Резултатът беше същият, когато в метаанализа бяха включени само симптоми на депресия (рискът беше повишен 2,36 пъти). Но не открихме връзка конкретно с тревожността или стреса“, казват учените.
Връзката между неочакваната бременност и посттравматичното стресово разстройство, психологическия стрес и алкохолната зависимост според изследователите не е толкова ясна. Все пак авторите на някои от изследванията са открили връзка между внезапното родителство и посттравматичното стресово разстройство и психологическия дистрес, но не и със злоупотребата с алкохол.
„Непреднамереността“ продължила да влияе на психиката на мъжете в продължение на 12 месеца след раждането на бебето. Освен това нямало разлика дали стават бащи за първи път, или вече имат деца. Следователно тези негативни последици не могат да се обяснят с недостатъчна подготовка за ролята на родител: по-скоро непланираната бременност на жената означава загуба на „контрол“ за мъжа.
Защо и кога мъжът иска деца и готов ли е наистина за ТОВА
Освен това проблемите с психичното здраве на бащите са по-сериозни в страните с ниски и средни доходи (в сравнение със страните с високи доходи).
„Днес в повечето страни няма планов скрининг на бащите за перинатална депресия въпреки призивите за такъв. Например в Съединените щати Националната перинатална асоциация (NPA) препоръчва провеждането на такова изследване сред мъжете, а Американската академия по педиатрия (AAP) препоръчва партньорът на бременна жена да бъде подложен на скрининг. (…) Психичното здраве на бащите в перинаталния период влияе на майката, нейните отношения със съпруга/партньора, връзката ѝ с бебето и неговото развитие. Ето защо е важно здравните специалисти да имат възможността и компетентността да провеждат ефективна превенция, скрининг, диагностика и лечение на младите бащи“, заключават изследователите.
