Смята се, че неандерталците са живели на групи от максимум няколко десетки индивиди. На техните стоянки обаче се намират останки от изключително големи животни, които можело да бъдат убити и изядени само от големи групи хора.
За важна особеност на нашия вид се счита изключително високата социалност. Разумният човек е в състояние да поддържа контакт с десетки и стотици други хора, образувайки многобройни съвместно действащи групи. Прието е да се смята, че това е най-важното предимство на нашите предци в конкуренцията за ресурси с други видове хора, преди всичко с неандерталците, чиито групи не надвишавали няколко дузини. Но нова статия, публикувана в списание Science Advances, поставя под съмнение валидността на тези идеи.
Още през 80-те години на миналия век близо до Ноймарк в Германия са открити животински кости и каменни инструменти на около 125 хиляди години – това е много по-рано от появата на първите хора от съвременен тип там. В онази епоха там имало система от езера, край които са живели неандерталци, както и изчезналите вече горски слонове Palaeoloxodon antiquus, чиито размери били почти два пъти по-големи от тези на сегашните африкански слонове. Общо учените открили останките на повече от 70 възрастни животни, натрупани по бреговете на древните езера.
Neanderthals scavenging on straight-tusked elephant carcasses at #PoggettiVecchi The wooden objects found were shorter "digging sticks", but I added a few longer spears for compositional reasons (WIP). https://t.co/SkWkUm4BLc pic.twitter.com/lEXgbSFDta
— Tom Björklund (@TomBjorklundArt) August 14, 2020
Сабина Годзински-Виндерхойзер и нейните колеги от центъра за археологически изследвания MONREPOS са изучили повече от 3400 от тези слонови кости. Следите от оръдия по тях показали, че в тази далечна епоха тук е имало активен лов в най-широки мащаби, като ловците стриктно остъргвали всичко годно за консумация чак до последното късче месо. Дори следи от зъби на животни практически не са открити – за тях не е оставало нищо ценно.
Учените отбелязват, че слоновете достигали височина от четири метра или повече, всеки от тях можел да осигури храна за 350 души за една седмица или 100 души за един месец. Група от няколко дузини неандерталци просто не могат да изядат толкова много и не могат да го преработят, преди да започне да се разлага. Освен това самият лов на толкова големи животни изисквал изключителна координация между всички участници в процеса. Може би неандерталците са се събирали за това само от време на време, но може би са живели дълго време в такива големи групи.
Така или иначе изглежда, че общоприетите представи за размера на техните групи са погрешни. Изчезналите неандерталци може да са се организирали в групи, не по-малобройни от тези на нашите преки предци хомо сапиенс. Това означава, че резултатите от тяхната среща и съжителство, завършило с пълното изчезване на неандерталците, са свързани с някои други фактори, освен разликата в способността за сътрудничество.
ОЩЕ: Любов, а не война погубила неандерталците
