Неандерталец, чийто деформиран скелет в началото на ХХ век накарал всички да мислят за човешките предци като за прегърбени диваци, е страдал от бруцелоза, са изяснили швейцарски учени. Нашият прародител очевидно е ял недопечено или сурово месо, заразено с бактерии, което е довело до продължително заболяване, предизвикало характерни изменения на костите. Засега това е най-ранният известен случай за предаване на инфекция от животно на човек.
През 1908 година археолозите открили в пещера недалеч от френското село Ла Шапел-о-Сен фосили на неандерталец, умрял преди около 50 000 години. Старецът от Ла Шапел, както го кръстили учените, станал първият сравнително пълен скелет на неандерталец, откриван някога и изучен най-добре.
Формата на скелета сочела, че неандерталецът е бил прегърбен и се е придвижвал, подгъвайки колене. В началото на миналия век това породило грешното мнение, че така са ходили всички неандерталци, и е довело до появата на неверния образ за маймуноподобен агресивен дивак. По-късно, с появата на нови находки, станало ясно, че неандерталците са приличали повече на съвременните хора, отколкото на диви маймуни, а особеностите на скелета са били предизвикани от възрастови изменения – в момента на смъртта си Старецът от Ла Шапел бил на 50-60 години.
Съвременните изследвания потвърдили, че неандерталецът е страдал от прогресиращ остеоартрит, поразил гръбначния стълб и тазобедрената става. Но артритът не обяснявал всички изменения. Според ново изследване на специалистите от Цюрихския университет причината за деформацията на скелета е била бруцелоза.
Това е най-ранният към днешна дата случай на зоонозно заболяване. По-рано учените са откривали признаци на бруцелоза при хора, живели преди около 5000 години, но за нейното разпространение сред неандерталците било известно малко.
„Открихме, че някои от тези изменения са предизвикани от възпалителни процеси – казва специалистът по вътрешни болести д-р Мартин Хойслер. – Сравняването на цялата картина на патологичните промени, открити по скелета от Ла Шапел-о-Сен, с много различни заболявания, ни доведе до заключението, че Старецът е страдал от бруцелоза.“
По-подробно за своите изводи учените разказват в статия в изданието Scientific Reports.
Бруцелозата, наричана още малтийска треска, е заболяване, предавано от животно на човек. Бактериите на бруцелозата обикновено попадат в организма с месо от заразено животно или сурово мляко. Бруцелозата поразява целия организъм, предизвиквайки болки в ставите, температура, слабост и изпотяване. Болестта може да доведе до редица усложнения – от тромбофлебит и пневмония до простатит и енцефалит. Но бруцелозата рядко води до смърт – дори преди появата на антибиотиците смъртността от нея е била около 2%. Без лечение заболяването преминава в хронична форма и може да притеснява болния дълги години.
Като се отчита, че Старецът от Ла Шапел е живял около 60 години, той е имал сравнително лека форма на заболяването. Макар бруцелозата да го е измъчва с болки в ставите, причина за смъртта му очевидно е нещо друго. Най-често причина за смъртта при бруцелоза стават поражения на сърцето.
„Симптомите на бруцелозата включват не само треска, артрит, ендокардит, неврологични дефекти, гръбначни деформации, слабо производство на мляко, но също и орхит, безплодие, мъртво раждане и спонтанни аборти. Това може да представлява важен аспект от здравето на неандерталците или, в по-общ смисъл, на хората от епохата на палеолита“, пишат изследователите.
Хойслер добавя, че дори отчитайки измененията на скелета, Старецът по-скоро е ходил изправен, а не се е прегърбвал. Освен това е липсвала основна част от зъбите му и вероятно други членове от групата са му помагали да се храни. Това е едно от многото доказателства, че неандерталците са се грижили за старите и болни членове на своите общности.
