Една от причините за появата на бабите в популацията на древните хора и придобиването на дълъг живот от човека може да е бил мързелът на техните синове и внуци, които не се отдалечавали от дома на майката.
Тя им помагала да възпитават потомството си и по този начин да увеличат шансовете на носителите на своите гени за оцеляване, става ясно от статия, публикувана в сп. Biological Letters.
Дългият живот след настъпване на менопаузата при жените се обяснява с така наречената хипотеза за бабата. Според тази теория бабата помага на своите дъщери да отгледат и възпитат децата и по този начин увеличава шансовете за съхранение и предаване на гените, и значително удължава живота на потомството.
Антрополозите са открили потвърждение на тази теория в популациите на африканци, застинали в първобитнообщинния строй, а също и сред китовете косатки.
Както разказва Кевин Арбакъл от Ливърпулския университет (Великобритания), не всички учени са съгласни с тази теория – мнозина смятат, че менопаузата и дългият живот на човека имат не еволюционни, а социални причини. Според тях нашият организъм просто не е предвиден за живот повече от 40-45 години, на който се наслаждаваме благодарение на прогреса в областта на медицината, селското стопанство и биологията.
Арбакъл и колегите му проверили коя от тези две теории – адаптивна или социална – е вярна, като сравнили и съпоставили колко дълго живеят и се размножават 26 различни вида животни, а също така три племена съвременни хора, които се намират в първобитнообщинния строй.
По време на този анализ антрополозите обръщали внимание на това, как били устроени семействата на тези животни и племена от хора, живеят ли децата с родителите и прародителите и други социални детайли. Както се оказало, нито едната, нито другата хипотеза могат самостоятелно да обяснят появата на бабите в първите племена от хора.
Учените смятат, че феноменът менопауза е възникнал в популациите на нашите предци по случаен начин, но неговото бъдещо развитие и укрепване в популациите е настъпило благодарение на филопатрия – склонност на синовете и внуците да живеят недалече или заедно с майката или бабата.
За това говорят и палеонтологични свидетелства – анализът на изотопи в зъби и кости на австралопитеци е показал още през 2011 година, че самците на тези хоминиди са били "домашари", а самките – обратно, често са мигрирали, живеели и умирали далече от своето място на раждане.
Подобен "мързел" на синовете и внуците, както обясняват учените, е направил менопаузата изгодна еволюционна стратегия – при жените обикновено няма проблеми с продължаването на рода, докато мъжете се налага да се борят помежду си за тази възможност.
Затова за майките, от гледна точка на максимизацията на шансовете за оцеляване на гените, е имало повече смисъл да влагат ресурси в грижата за синовете и тяхното потомство, отколкото за децата на своите дъщери.
Интересно е, че подобно поведение е характерно и за косатките – женските от този вид китообразни също прекарват почти целия си живот заедно със синовете, които просто не могат да оцелеят без тяхна помощ. Очевидно човешката еволюция е вървяла по същия път.
Засега остава неизвестно как и кога се е появила менопаузата – на този въпрос генетици, антрополози и други учени предстои да намерят отговор, допълват Арбакъл и колегите му, цитирани от РИА Новости.