Група полски и американски археолози, работещи в древния египетски град Беренис, откриха елитна гробница с голям брой разкошни артефакти. Тази гробница е наречена от изследователите царска.
За откритието разказва Полският център по средиземноморска археология към Варшавския университет. Беренис (известен също като Беренике) е град в Източната пустиня на брега на Червено море, основан през III век пр.н.е. от василевса и фараон Птолемей II. През първи век от н.е. римляните, които установяват власт над Египет, превръщат града във важен център на трансокеанската търговия, която свързва Африка, Близкия изток и Индия.
Що се отнася до гробницата, по характеристиките си тя се явява елитна. Нейна особеност станало това, че вътре археолозите открили не едно тяло, а седем скелета. Според експерти това са били представители на елита на Беренис. Скелетите изглеждат така, сякаш мъртвите са погребани в свито положение - краката се опират в гърдите.
„Това не е естествено положение – казва ръководителят на изследването д-р Мариуш Гвязда от Центъра за средиземноморска археология към Варшавския университет. – За да бъде придадено, телата на починалите е трябвало да се връзват с въжета или да се обвиват с тъкан.“
Тази погребална практика навела учените на мисълта, че мъртвите може да не са били древни египтяни в известния ни смисъл. Според Гвязда през II век пр.н.е. Агатархид Книдски описва погребалните обичаи на племената от Източната пустиня. Един от методите включвал връзване на телата с въже.
Археолозите все още не са успели да определят дали телата са били погребани едновременно, или периодично са били добавяни в гробницата като част от по-късни погребения. Няма съмнение обаче, че всички те са били важни хора. Това се доказва от множеството разкошни артефакти, открити вътре. Значителна част от тези предмети са били донесени от далечни страни, което само е увеличавало тяхната стойност.
Така сред намерените предмети се открояват мъниста, изработени от материали, донесени от територията на съвременния Пакистан, Индия и Индонезия. По-специално това били оникс и карнеол. Освен това починалите били придружени в последния им път от сребърни пръстени и обеци, както и гривни от слонова кост. Пръстените били изработени в стил, характерен за племената, населявали районите на египетско-суданската граница.
Открита е и площадка с купи за приношения и олтар с кадилница. До него археолозите са намерили кости на кози или овце, вероятно принесени в жертва, и няколко амфори, обърнати с гърлото надолу. Според изследователите това означава, че съдовете са били изпразнени по време на ритуални обреди.
Според Гвязда гробници от същия период, много подобни на откритите, са намерени преди това при разкопки на територията на най-мощните държави на древността – Горен Египет и Нубия. И там тои вид погребение се нарича царско.
Гробницата в Беренис датира от периода четвърти до шести век от н.е., тоест възрастта ѝ е около 1500 години. По това време Беренис е обитаван от блемиите – номадски народ, населявал Източната пустиня (част от Сахара) от днешната египетско-суданска граница до Етиопия.
„Погребалните обичаи в Беренис все още са обвити в тайна и ние искахме да запълним тази празнина“, заключава Гвязда.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Аромат на царица. Учени откриха какъв парфюм е използвала Клеопатра
