Към края на XXI век хората ще могат да живеят до 130 години, а границата на продължителността на живота ще достигне 180 години. Такъв извод са направили учени от Университета в Монреал, след като анализирали статистически данни, пише Daily Mail, цитиран от РИА Новости.
Авторът на изследването и кандидат на математическите науки Лео Белзил смята, че до 2100 г. рекордът за максимална продължителност на живота от 122 години ще бъде счупен. До тази възраст е доживяла французойката Жана Калман, починала през 1997 г. Ученият обяснява, че според някои данни може да се предположи, че няма горна граница за продължителността на човешкия живот.
В публикация в Годишния преглед на статистиката Белзил предупредил за социалните последици от увеличаването на броя на дълголетниците: по-специално разходите за здравеопазване ще се повишат поради разпространението на заболявания, характерни за старостта. Освен това ще се усили тежестта върху системата за социално осигуряване: ще се увеличи делът на пенсионерите и ще намалее процентът на данъкоплатците. Още сега в света е известно за 12 души на възраст над 110 години.
Професорът от Университета на Южна Калифорния Айлийн Криминс е съгласна с Белзиел. Тя казва пред The Times, че ще са необходими много усилия, за да се спасят животите на хората в такава възраст. По-конкретно става дума за протезиране и трансплантация на органи. Експертът цитира информация от Международната база данни за дълголетие, според която рискът от смърт нараства бързо след 50-годишна възраст, забавя се на 80-годишна възраст и дори може да се подобри към 110 години.
"Когато човек навърши 110 години, шансът да умре следващата година достига 50%. Това означава, че в някои модели е възможна горна граница на продължителност на живота от 130-180 години", обяснява тя. В същото време Криминс изразява загриженост относно намаляващата продължителност на живота в Съединените щати от началото на пандемията от коронавирус.
Снимка: iStock
През юли 2021 г. стана ясно, че американски учени са разработили система за определяне на биологичната възраст.Тя позволява да се прогнозира рискът от развитие на сърдечносъдови заболявания и да се оцени продължителността на живота въз основа на анализ на определени протеини в кръвта, посочващи общото ниво на възпаление.
Целта на проекта на изследователите от Института Бък и Станфордския университет е да се установи как се променят признаците на хронично системно възпаление с възрастта. Преди това авторите идентифицирали девет отличителни черти на процеса на стареене и добавили десета - свързана с възрастта дисфункция на имунната система, която според учените може да бъде най-информативна.
„Става ясно, че с напредването на възрастта трябва да обръщаме повече внимание на имунната система, като се има предвид, че почти всяко свързано с възрастта заболяване има възпаление като част от своята етиология“, казва ръководителят на изследването д-р Дейвид Фърман.
"Хроничното възпаление причинява геномна нестабилност, както и митохондриална дисфункция и проблеми със стабилността на протеина. Системното хронично възпаление причинява изчерпване на теломерите, както и епигенетични промени", продължава ученият.
При някои хора обаче признаците на системно възпаление се появяват по-рано, докато при други - по-късно. Използвайки техники за машинно обучение, учените създали алгоритъма на имунния часовник iAge, базиран на връзката между нивото на протеина CXCL9 в кръвта и системното възпаление - програма, която позволява не само да се оцени състоянието на имунната и сърдечносъдовата система на човек, но и да се предсказва скоростта на остаряване в бъдеще.
Според изследователите системата iAge измерва възпалителния товар и предсказва множество заболявания, свързани със стареенето, снижаването на имунитета с възрастта и обяснява изключителната продължителност на живота на дълголетниците.
"Средно дълголетниците имат имунна възраст, с около 40 години по-млада от това, което се счита за нормално. Имаме отделен случай на суперздрав 105-годишен мъж от Италия, чиято имунна система е на около 25 години", пояснява Фърман.
Авторите смятат, че на базата на системата iAge е възможно да се създаде нов метод за идентифициране на рисковете от развитие на възрастови заболявания, свързани със снижаване на имунитета.
