Колко математика трябва да се учи в училище?

Днес наложи ли ви се да решавате квадратно уравнание? И кога за последно трябваше да изчислявате обема на сфера?

Докато човешките постижения в математиката достигат нови и нови висоти на сложност, много от нас, които не сме на "ти" с математиката, трудно си спомняме дори последния път, когато ни се наложи да смятаме нещо.

Все повече стават американските експерти, които споделят мнението, че растаящите нива на провали на полето на математиката от страна на учаниците налагат нужда от преустройство на образователната система. И въпросът е - трябва да променим начина, по който се преподава математика в училище, или да премахнем изцяло от програмата определени раздели?

Андрю Хакър, професор по политически науки от Queens College и автор на книгата "Митът за математиката и други заблуди за точните науки", смята, че висшата алгебра и други сегменти от математиката на по-високо ниво трябва да отпаднат от учебната програма за сметка на по-практически приложими дисциплини като например статистиката.

"Отвсякъде чуваме, че не преподаваме достатъчно математика, че китайците са светлинни години пред нас. Но според мен е обратното - че преподаваме твърде много математика на твърде много хора", заявява Хакър. "Не на всеки е нужно да може да прави сложни калкулации. Ако ще ставаш инженер, добре. Но повечето от нас няма да станат. Това е все едно да кажем, че всички трябва да учат арабски, защото един ден може да им потрябва", допълва той.

Вместо това Хакър предлага да има повече часове по предмети като този, по който преподава - Математическа грамотност 101. Там студентите по "гражданска статистика" се учат да анализират публична информация като федералния бюджет, корпоративни доклади, нива на престъпност и др. Това, според него, е ключът към борбата с числовата неграмотност при възрастните, които уж са учили висша алгебра, но на практика са неспособни да сметнат цената на един килим според площта му (скорошен тест, на който 82% от анкетираните се провалили), пише GlobalPost.

Аргументите на Хакър, че повечето хора не се нуждаят от висша математика, не се приемат радушно от много други негови колеги, които от своя страна смятат, че решението е учениците да развият по-добра връзка с математиката по-рано, а не да учат по-малко математика.

Мария Друйкова е основател на "Естествената математика" и преподава основни концепции на смятането на 5-годишни. Според нея висшата математика е важна, а часовете в училище се нуждаят просто от играви елемент.

"Направете математиката по-позната и близка. Преформатирайте я, за да я направите по-достъпна за всички хора - деца и възрастни", заявява Друйкова.

Памела Уебър Харис, лектор в Тексаския университет, споделя това виждане. Според нея американското образование страда от епидемия от "фалшива математика" - набляга се на запаметяването на формули и стъпки, вместо да се акцентира върху разбирането, от най-ранна възраст, на това как математиката може да повлияе на начините, по които виждаме света.

"Въпросът е, че в математиката нещата се базират на това да разбереш нещо, да го измислиш, да достигнеш до отговора. Ако попитам един ученик колко е 6 по 7, но той не знае, искам да го накарам да разбере. Може да го попитам колко е 3 по 7 и ако той знае, че е 21, за 6 по 7 просто има нужда да удвои резултата, което е 42", заявява тя.

Според Харис подобро "раздробяване" лесно извежда децата до висшата математика, защото им показва, че до сложни конструкти може да се стигне чрез по-лесни съставни действия. Ученици, които научават тези концепции от рано, в последствие се справят по-лесно с алгебрата и смятането.

"Те откриват красотата в математиката, защото им позволяваме да изградят тази връзка", допълва тя.

Андрю Хакър обаче остава скептично настроен.

"Ще оставя на математиците да направят предмета си интересен и вълнуващ, така че учениците да се справят по-лесно. Аз просто искам останалите опции, които са възможни, също да бъдат предложени, а не както досега - да вкарват всички ни в един задължителен общ път на математиката и изчисленията", допълва той.