Филмите на ужасите плашат всички. Но същото не може да се каже и за текстовете, разказващи ужасии, пише La Presse. Учените установили, че това е така, защото една (сравнително малка) част от хората страдат от афантазия – неспособност да се създадат ментални образи в съзнанието на база прочетен текст или спомени. С това увреждане е възможно да са свързани и някои психиатрични разстройства, смятат изследователите.
Проучване на Ребека Кеог, психолог в Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, Австралия, публикувано в списание Proceedings B на Кралското общество на Великобритания, доказва, че засегнатите от това състояние не успяват да изградят ментални образи затова те реагират много по-слабо на плашещи истории (например тази за плувец, който осъзнава, че около него кръжи акула), отколкото на изображения. „При участниците, които не срещат затруднения със създаването на мислени образи, почти няма разлика в реакцията на страшни истории и на страшни снимки“, казва тя. „При страдащите от афантазия обаче се наблюдава сериозна разлика."
Липсата на отговор на страшни истории доскоро се смяташе, че може да се обясни с по-ниска емоционалност. Но измерване на електрическата проводимост на кожата при гледане на филми на ужасите показва, че страдащите от афантазия имат същото ниво на емоционалност както и останалите хора.
Откривателят на афантазията Адам Земан от университета в Ексетър, Великобритания, случайно се натъква на феномена през 2002 г. Тогава той публикува проучване за мъж, загубил способността си да формира умствени образи след сърдечна операция. По-късно с учения се свързват хора, които твърдят, че имат това увреждане още от раждането си. Това позволява на Земан да опише официално афантазията през 2015 г. и оттогава с него са потърсили контакт над 15 000 хора с подобна особеност.
На въпроса защо е избрал това име Земан отговаря така: „Аристотел е говорил много за важността на менталните образи, за фантазията. Тя вълнува философи и учени от дълго време насам. Още през XIX век британският психолог Франсис Галтън разработи въпросник за способността да се формират ментални образи. Доста изненадващо е, че аз съм първият, който открива точно обратното на фантазията."
Способността да се формират ментални образи е свързана с няколко психиатрични разстройства, според Мартин Льопаж от изследователския център Дъглас в университета Макгил в Канада. „Знаем, че умствените образи са много важни при посттравматичното стресово разстройство, халюцинациите и тревожността. Някои изследователи използват изображенията при лечението на определени пациенти“, казва той. Според Земан пък има връзка между афантазия и аутизъм, може би чрез способността да се идентифицират емоциите на другите.
На 21-23 октомври 2021 г. се проведе втората международна конференция, посветена на афантазията. Тя бе организирана онлайн от канадската организация Aphantasia Network, която наброява 35000 членове, страдащи от това разстройство. Те разискваха интересни теми по проблема, като например факта, че афантазията може да намали удоволствието от четенето. „Аз например чета само есета, а не художествена литература, защото не мога да си представя действията“, казва Том Ибея, основател на организацията.
Според Земан страдащите от афантазия също могат да творят успешно, но е повече от сигурно, че сред хората на изкуството има повече „хиперфантасти“, отколкото „афантасти“. Изглежда, че жените имат по-добра способност да формират ментални образи, което би обяснило защо те толкова често се занимават с творчески професии, казва още ученият.
