В средния плейстоцен човечеството е било на ръба на изчезването и е балансирало върху него повече от 100 хиляди години.
Международен екип от учени публикува статия в списание Science с резултатите от своето изследване. В нея са представени доказателства, че преди почти милион години е имало много малко представители на рода Homo – не повече от 1280 размножаващи се индивиди.
Смята се, че хората от съвременния вид са се появили в Африка преди около 300 хиляди години. Но според последни изследвания не Африка, а Средиземно и Черно море са люлката на човечеството още преди 8,7 млн. години, и оттам нашите предци се придвижили в Африка. По това време родът Homo вече е преминал разделянето на неандерталци, денисовци и хайделбергски човек. Но кога се е случило това разделение, беше напълно неясно.
Археолозите и антрополозите неведнъж са отбелязвали, че на границата между ранния и средния плейстоцен (преди около 800 хиляди години) откриват много малко човешки вкаменелости – тоест има значителна празнина в историята на вкаменелостите на Homo.
Авторите на новата работа изследвали геномите на повече от 3150 съвременни хора от десет африкански и 40 неафрикански популации. Учените разработили нов аналитичен инструмент за определяне на размера на групата, съставляваща предците на съвременните хора, въз основа на разнообразието от генетични последователности, наблюдавани в техните потомци. Този метод се нарича FitCoal (Fast infinitesimal time coalescent process).
С негова помощ учените установили, че в периода преди 813 и 930 хиляди години човешката популация е намаляла с 98,7 процента. Останали не повече от 1280 представители от рода Homo. Този труден период в живота на нашите предци е продължил около 117 хиляди години.
Ситуацията, когато популацията рязко се съкращава, се нарича „бутилково гърло“. Според съвременните представи човечеството е успяло да се промъкне през него няколко пъти. За първи път това се е случило преди около 1,2 милиона години, когато на планетата останали 18 500 наши предци.
Преди около 75 хиляди години хората отново почти измрели – останали около две хиляди от тях. Според някои учени причина за това е било изригването на вулкана Тоба. Но това предположение е многократно оспорвано от други изследователи.
Преди пет до седем хиляди години населението на Европа и Африка било изправено пред особен вид „бутилково гърло“: рязко се съкратил броят на мъжете, способни да оставят потомство. На един мъж се падали по 17 жени. Учените обикновено приписват тази ситуация на социални промени, съпровождани от мащабни войни.
Ако авторите на новата работа са прави в изводите си (не всички техни колеги са съгласни), то те са открили най-тясното „бутилково гърло“ в известната история на човечеството. Но може само да се гадае за причините за такива трагични събития.
Учените отбелязват, че този срив на популацията съвпада с рязко застудяване, довело до появата на ледници, спад на повърхностните температури на океана и вероятно продължителни суши в Африка и Евразия. Това обаче не съвпада съвсем с други известни факти: човечеството многократно е преживявало периоди на рязко застудяване, но в нито един от тях населението не е намалявало толкова сериозно. Най-студената ледникова епоха в историята на рода Homo е била последната, приключила преди 15 хиляди години, но генетиците не са открили никакво „бутилково гърло“ за нея.
През последните години геолозите откриват все повече и повече следи от две големи ударни събития на възраст около 790 и 770 хиляди години. Според техните оценки минималната мощност на първото е един милион мегатона. Това следва от разширяването на тектитите (парчета стъкло, образувани по време на мощни удари) върху площ с диаметър 9000 километра.
Минималният размер на астероида, причинил това събитие, се оценява на един километър. Според съвременните представи такъв мощен удар на астероид неизбежно предизвиква астероидна зима. Тоест освен смъртта на всички, които са се оказали близо до района на взрива (смята се, че това е съвременен Южен Лаос), значителна част от хората може да са загинали от внезапно глобално застудяване, предизвикано от затъмняването на слънчевата светлина от прах, издигнал се в стратосферата след сблъсъка с астероида.
Трудно да се изключи, че падането на големи астероиди преди 770 – 790 хиляди години съвпада с „бутилковото гърло“. Също така авторите на изследването предполагат, че именно преминаването през „бутилковото гърло“ е допринесло за разделянето на рода Homo.
Съвременният човек има 23 хромозоми, докато повечето хоминиди и древните Homo имат 24. Според учените това изменение се е формирало именно по време на катастрофата, станала причина за „бутилковото гърло“. Тъй като популацията за дълго време е останала изключително малобройна, такава вариация на човешката ДНК бързо се е разпространила.
