По това време боговете Ану и Енлил, за повишаване на благосъстоянието на хората, ме нарекоха с моето име: Хамурапи, благочестивият принц, който почита боговете, за да възтържествува справедливостта на земята, да премахне нечестивите и злите, за да попречи на силните да потискат слабите.
Кодекс на Хамурапи, Пролог
Хамурапи, шестият цар на Вавилон, е оставил трайно наследство в древния свят със своя прочут Кодекс. Обхващайки набор от правни и обществени въпроси, Законникът на Хамурапи е забележителен не само с всеобхватния си характер, но и с претенцията си за божествен произход, пише Ancient Origins.
Въпреки че Кодексът на Хамурапи е един от най-известните сборници от закони от древния свят, той определено не е най-старият. Всъщност той е предшестван от поне два други кодекса, а именно Законите на Ур-Намма (ок. 2100 г. пр.н.е., Ур) и Законите на Липит-Ищар (ок. 1930 г. пр.н.е., Исин).
Едно и също ли са Месопотамия и Вавилон
Може да се отбележи, че тези древни месопотамски текстове не са правни кодекси в съвременния смисъл, т.е. колекции от писани закони (граждански кодекс, наказателен кодекс и т.н.), а по-скоро компилации от закони, „изсечени върху камък”. Въпреки че въпросните колекции предшестват тези на Хамурапи, не може да се каже, че последните са заимствани директно от първите, тъй като това са правни правила на политически субекти, които са независими един от друг.
Хамурапи, владетел на Първа династия
Изображение на цар Хамурапи Mbmrock / CC BY-SA 4.0
И така, кой е бил Хамурапи? Хамурапи (управлявал от 1792 – 1750 г. пр.н.е.) е шестият владетел от Първата династия на Вавилон. По време на дългото си управление той ръководи голямото разширяване на своята империя, завладявайки градовете държави Елам, Ларса, Ешнуна и Мари – акт, който смяташе за част от свещена мисия за разпространение на цивилизацията сред всички нации. Като изгонва царя на Асирия Ишме-Даган I и принуждава сина му да плаща данък, той превръща Вавилон в голяма сила в Месопотамия.
Хамурапи е добре известен с това, че е издал Кодекса на Хамурапи, за който твърди, че е получил от Шамаш – слънчево божество и вавилонски бог на справедливостта.
Месопотамците вярвали, че Шамаш е всезнаещ през деня, което също означава, че той е способен да вижда през измамата. И така, бог Шамаш (наричан още Уту) бил почитан като бог на истината и справедливостта и служил като съдия както на хората, така и на боговете. Той е бил бог на предсказанията и почивал през нощта, но също така се асоциирал с подземния свят.
Реликви от първата известна богиня в историята се появиха в асирийски град, разрушен от Идил
Хамурапи рационализира администрацията, поръчва огромни строителни проекти, подобрява селското стопанство, ремонтира и възстановява инфраструктурата, разширява и издига стените на града и строи екстравагантни храмове, посветени на боговете. Фокусът му също бил завоевателен, но според собствените му писания основната му цел била да подобри живота на онези, които живеят под негово управление.
Към времето на смъртта на Хамурапи Вавилон контролира цяла Месопотамия, но наследниците му не успяват да запазят този контрол. Това може да се дължи на липсата на ефективна бюрокрация, тъй като активното му участие в регионалните войни означава, че той не се е съсредоточил върху създаването на административна система, която да осигури непрекъснатото управление на империята му след неговата смърт.
Чувство за ред
Като една от най-ранните регистрирани правни системи, Кодексът на Хамурапи демонстрира признаването от древните месопотамци на необходимостта от набор от закони, които да регулират обществото.
Стелата с Кодекса на Хамурапи Leon Reed / CC BY-SA 2.0
Въпреки че не е организиран в специфични теми като съвременните кодекси, той отбелязва значителна крачка напред в систематичното записване и запазване на законите. Този подход поставя основата за по-късни правни кодификации, предоставяйки модел за структуриране на правни принципи и наказания.
В резултат на това той създава прецедент за бъдещи правни кодекси и вдъхновява развитието на последващи правни системи в различни цивилизации.
Престъпления и наказания
Въпреки бързото разпадане на неговата империя, Кодексът на Хамурапи е оцелял след разрухата на времето, въпреки че едва през ХХ век те са били преоткрити от археолозите. Тези закони определят различните видове престъпления и наказанията, които трябва да се прилагат. Например:
Ако в къщата на човек избухне пожар и човек, който е дошъл да помогне за гасенето му, пожелае мебелите на домакина, този човек ще бъде хвърлен в същия този огън.
Кодекс на Хамурапи, Закони, 25
Въпреки наказанията от типа „око за око“, законите на Хамурапи позволяват различни наказания да бъдат налагани на лица от различен социален ранг. Например:
Ако авилу (човек от висшата класа) ослепи окото на друг авилу, и неговото око ще ослепят. Ако той счупи костта на друг авилу, ще счупят неговата кост. Ако той заслепи окото на обикновен човек или счупи кост на обикновен човек, той трябва да претегли и да даде 60 сикли сребро. Ако ослепи окото на роб на авилу или счупи костта на роб на авилу, той трябва да претегли и предаде половината от стойността му (в сребро).
Кодекс на Хамурапи, Закони, 196 – 199
Следователно може да се види, че в някои случаи наказанието на нарушителя зависи от социалния статус на неговата жертва.
Коя е най-дълго съществувалата цивилизация?
Въпреки че някои от наказанията са много сурови според съвременните стандарти – например „Ако син удари баща си, пръстите му ще бъдат отрязани“, – те всъщност са имали за цел да предотвратят още по-крайни актове на възмездие, извършени от онеправдания човек.
