Учени изследваха теорията, че Големият сфинкс в Гиза може да е бил естествена земна форма, подобна на лъв, която древните египтяни са модифицирали, за да създадат статуята с каменно лице, пише Arkeonews.
Екип изследователи от Нюйоркския университет са възпроизвели условията, съществували преди 4500 години – когато е създаден Сфинксът – за да покажат как вятърът се е движил между скалните образувания, вероятно за първи път оформяйки една от най-разпознаваемите статуи в света.
В статия в списание Smithsonian от 1981 г. геологът Фарук Ел-Баз твърди, че за разлика от пирамидите, Сфинксът не е построен изцяло от древните египтяни, а по-скоро че варовиковото лице е поставено от древни каменоделци, след като пустинните ветрове са изваяли общата форма на структурата.
ОЩЕ: Археолози откриха статуя на сфинкс с лице на римски император
Сега учени от Нюйоркския университет са проверили тази теория, като са създали миниатюрни, подобни на лъвове земни форми от глина с помощта на динамика на флуидите и са открили, че е възможно формата на скалата да е вдъхновила египтяните да създадат Сфинкса. Тяхната работа е приета за публикуване в списанието Physical Review Fluids.
„Нашите открития предлагат възможна „история за произхода“ за това как образувания, подобни на Сфинкса, могат да възникнат от ерозия – обяснява Лейф Ристроф, доцент в Института по математически науки Курант на Нюйоркския университет и старши автор на изследването. – Нашите лабораторни експерименти показаха, че изненадващо подобните на Сфинкс форми всъщност могат да произлизат от материали, които са ерозирани от бързи потоци.“
Учените съсредоточили работата си върху възпроизвеждането на ярданг – необичайни скални образувания, открити в пустините, получени от разнесени от вятъра прах и пясък – и изследване как Големият сфинкс може да е възникнал като ярданг, който впоследствие е оформен от древните египтяни в познатата статуя.
ОЩЕ: Откриха огромно лице, наподобяващо Големия сфинкс
За тази цел Ристроф и колегите му използвали могили от мека глина с вграден по-твърд и по-малко разрушаващ се материал – имитиращи терена в Североизточен Египет, където се намира Големият сфинкс.
Лабораторният сфинкс е получен чрез експеримент, който възпроизвежда вятъра, движещ се срещу някогашни безформени могили от глина, с по-твърд материал, превръщащ се в „главата“ на лъва и други характеристики – като „врат“ и „лапи“. Изображение: NYU's Applied Mathematics Laboratory
След това те залели тези образувания с бързо течаща струя вода – за да възпроизведат вятъра – който ги е издълбал и преоформил, като в крайна сметка достигнали формация, подобна на Сфинкс. По-твърдият или по-устойчив материал се превърнал в „главата“ на лъва и се оформили много други характеристики – като подрязан „врат“, „лапи“, разположени отпред на земята, и извит „гръб“.
„Нашите резултати предоставят проста теория за произхода на това как образувания, подобни на Сфинкса, могат да възникнат от ерозия – отбелязва Ристроф. – Всъщност днес съществуват ярданг, които изглеждат като седнали или легнали животни, което подкрепя нашите заключения.“
ОЩЕ: Колко древни са египетските пирамиди?
„Работата може да бъде полезна и за геолозите, тъй като разкрива фактори, които влияят на скалните образувания – а именно, че те не са хомогенни или еднакви по състав – добавя той. – Неочакваните форми идват от това как потоците се отклоняват около по-твърдите или по-малко ерозиращи части.“
