Учени от Китай и САЩ са установили, че носителите на мутации, повишаващи вероятността за репродуктивен успех, значително по-рядко доживяват до 76-годишна възраст, отколкото останалите хора. Това потвърждава популярната хипотеза, че съществува генетична връзка между стареенето и фертилността, съобщава пресслужбата на Университета в Мичиган (U-M).
„Резултатите от нашите наблюдения предоставят убедителни доказателства в полза на това, че стареенето е страничен продукт от еволюцията, насочена към ранно възпроизвеждане и максимизиране на броя на потомството. Естественият отбор не се интересува колко дълго живеем след възпроизводството, тъй като жизнената успешност на всеки индивид вече фактически е 100% определено към този момент“, казва еволюционният биолог проф. Джан Джанджи.
ОЩЕ: Упражненията може да не са ключът към дълголетието, а дори да ви състаряват по-бързо
Още през 1957 г. американският еволюционен биолог Джордж Уилямс издига хипотезата, че в генома на хората и други многоклетъчни животни може да се натрупват мутации, ускорявайки настъпването на старостта и оказвайки негативно влияние върху дълголетието. Това ще се случи, ако тези промени в структурата на ДНК значително повишават шансовете за възпроизводство, увеличат броя на потомството или ускорят появата им на бял свят.
Професор Джан Джанджи и колеги открили първото свидетелство за тази хипотеза за човешката популация, когато изучавали данни, събрани от учени от Великобритания като част от геномната банка UK BioBank. В нейното създаване са взели участие повече от 276 хиляди доброволци сред британските жители, дарявайки проби от своята ДНК и съгласили се да преминат цялостен медицински преглед и да отговорят на въпроси на изследователите.
Еволюционните корени на стареенето
Използвайки тези данни, учените определили колко често в ДНК на участниците в UK BioBank се среща набор от 583 генни вариации, за които се смята, че са свързани с броя на децата, времето на поява на първото дете и началото на полов живот. Изследователите съпоставили тази информация с продължителността на живота на доброволците и техните родители и също така изследвали как се променял средният брой мутации, свързани с продължението на рода, при движение от от по-възрастните към по-младите поколения британски жители.
Проведените от проф. Джан Джанджи и учени изчисления показали, че наличието в ДНК на доброволци на голям или среден брой мутации, които допринасят за репродуктивния успех, значително намалява вероятността те да живеят 76 години или повече. Например за участниците в BioBank с голям брой такива генни вариации този шанс бил около 80%, докато за мъжете и жените с малък брой е по-близо до 85%.
Освен това учените установили, че броят на генните вариации, които допринасят за фертилността и снижават продължителността на живота, постепенно се увеличава в генома на участниците в UK BioBank от поколение на поколение. Това показва, че естественият подбор тласка хората към повишена плодовитост, чийто страничен ефект се явява съкращаване на продължителността на живота.
ОЩЕ: Неочакван ефект на подмладяване. Учени установиха, че антибиотиците могат да удължават живота
В същото време учените подчертават, че изучените от тях генни вариаци засягат типичната продължителност на живота на индивида и цялото човечество като цяло значително послабо от различни социални и икономически фактори, включително качеството на медицината, вредните навици и особеностите на храненето. Но по-нататъшното проучване на тези мутации, както се надяват проф. Джан Джиенджи и изследователите, ще помогне на учените да разкрият как са възникнали клетъчно-молекулярните механизми на стареене.
Изследването е публикувано в списание Science Advances.
