Повторното изследване на скелетни останки, датиращи от късния неолит, показва, че хората са участвали в продължителни войни хиляда години по-рано, отколкото смятаха антрополозите.
Къснонеолитното гробище Сан Хуан анте Портам Латинам се намира в Северна Испания. То е открито случайно през 1985 г. по време на пътни работи. Спасителните разкопки продължили до 1991 г.
В резултат от неголямата пещера били извадени скелетните останки на най-малко 338 души. Съдейки по черепите, сред погребаните има повече мъже и юноши, но има и останки от жени и малки деца, включително бебета. Заедно с тях са намерени 52 накрайника на стрели, 64 ножа, две шлифовани каменни брадви, три камъчета (вероятно снаряди за прашка), пет костени шила и някои лични украшения.
ОЩЕ: Преди 3000 години в пустинята Атакама имало много повече убийства
Гробището е датирано в периода 3380 – 3000 г. пр.н.е. Това време вече се характеризира с масови гробове, но общият гроб в Сан Хуан анте Портам Латинам не бил устроен по познатия начин. Хората били погребвани произволно: в нетипични пози, понякога преплетени. Освен това между скелетите имало много малко пръст.
Такива масови гробове се срещат и в ранния неолит, например сред носителите на Културата на линейно-лентовата керамика, които са живели на територията на съвременна Германия. Но погребалните обичаи на тази култура са доста добре проучени и е известно, че нейните представители са погребвали своите мъртви в единични гробове. Следователно антрополозите определят общото погребение като резултат от масово убийство, клане.
Учените, които първи изследвали костите от погребението в Сан Хуан анте Портам Латинам, стигнали до същото заключение: те стигнали до заключението, че в пещерата са били погребани жертвите на масово клане. Всичко друго (например мащабни военни действия) изглеждало невероятно.
Съгласно предишни изследвания неолитните конфликти представлявали кратки набези, продължаващи не повече от няколко дни и включващи малки групи до 20 – 30 души. Смятало се, че ранните общества не са имали възможности да поддържат по-дълга и по-мащабна война. Според антрополозите най-ранният подобен конфликт в Европа е възникнал през бронзовата ера (преди приблизително 2,8 – 4 хиляди години).
ОЩЕ: Място на клане на 2,9 млн. години повдига въпроса кой е направил тези оръдия
Тереза Фернандес-Креспо от университета във Валядолид (Испания) и нейните колеги изследвали повторно скелетните останки на 338 души от гробницата Сан Хуан анте Портам Латинам за наличието на зараснали и незараснали травми. Резултатите от изследването са публикувани в списание Scientific Reports.
Учените установили, че 23,1 процента от хората са имали скелетни увреждания, като 10,1 процента са незараснали наранявания. Това значително надвишава нивата на наранявания за това време (съответно 7 – 17 процента и два до пет процента). Те също така установили, че 74,1 процента от незарасналите и 70 процента от излекуваните увреждания са настъпили при юноши или зрели мъже. Нищо подобно досега не е виждано в други европейски неолитни места на масова гибел.
Авторите на изследването отбелязват, че разполагат с данни само за онези рани, които оставят следи върху костите. Ако ударът падне само върху мека тъкан, човекът може да умре, но причината за смъртта му ще остане неизвестна.
Изследователите смятат, че непропорционално големият брой наранявания при мъже на различна възраст свидетелства за голям военен конфликт. А значителен брой зараснали рани показва, че конфликтът е продължил дълго (поне няколко месеца).
ОЩЕ: Предците на човека се убивали взаимно за месо
Според авторите на изследването мъжете са били воини, сражавали са се няколко месеца и постепенно всички са загинали. Очевидно победителите тогава са убили жените и децата. Тази картина съответства добре на обсадата на селище.
Това, че подобни сценарии за епохата на неолита не са били срещани преди това, предполага едно: преди това изследователите не са обръщали внимание на броя на зарасналите рани в скелети от масови гробове. Авторите предлагат да се проведат повторни изследвания на други големи погребения.
Работата показва, че нивото на сложност на неолитните общества досега е било сериозно подценявано. Нито обсадите, нито просто продължителните конфликти със стотици загинали само от едната страна са практически невъзможни без големи и организирани раннодържавни апарати.
