През 1926 г. една на пръв поглед безполезна ваканция променя съдбата на цяла страна. Хенри Стимсън, американски политик, е на посещение в Киото, Япония, където се привързва към древния град.
Деветнадесет години по-късно, като военен министър на САЩ, се оказва, че Стимсън решение, което ще промени хода на историята: настоява Киото да не бъде избран за първата атомна бомба. Вместо това цел става Хирошима, а Киото е пощаден. Какво води до това решение? Спомените на Стимсън за приятна ваканция почти две десетилетия по-рано.
Това е само една от многото истории, които Брайън Клаас, политолог и автор, обича да споделя. Прилагайки теорията на хаоса към исторически и ежедневни събития, Клаас оспорва общоприетото схващане, че животът е до голяма степен предвидим. Всъщност той казва, че светът е много по-случаен и хаотичен, отколкото повечето от нас осъзнават. Но както той твърди, прегръщането на този хаос всъщност може да ни даде сила по изненадващи начини.
Моделиране на хаоса
Основата на аргумента на Клаас е теорията на хаоса – концепция, вкоренена във физиката и прогнозата за времето, но приложима еднакво добре към човешката история. Теорията предполага, че в една хаотична система малки промени могат да доведат до масивни, непредсказуеми резултати. Тази идея най-често се илюстрира с „ефекта на пеперудата“, при който размахването на крилете на пеперуда в една част на света може в крайна сметка да причини ураган в друга.
„Произходът на теорията за хаоса идва от прогнозата за времето – обяснява Клаас. – Човек на име Едуард Нортън Лоренц открива теорията на хаоса, когато прави ранно моделиране на метеорологични системи.“
Във времето, точно както в живота, предсказването на бъдещето с точност е невъзможно, тъй като и най-малките вариации водят до каскада от непредвидени последствия. Използваме модели, които в по-голямата си част вършат работата. Но твърде често бъркаме модела с действителната реалност.
„Когато мислим за моделиране, често ни казват да отделим сигнала от шума и да се опитаме да намерим X, което причинява Y. Проблемът е начинът, по който светът всъщност работи – всичко има безкраен или почти безкраен брой причини. Ако се замислите, например Втората световна война. Това се простира до географията, геологията и находищата на уран около атомната бомба. Кой е роден, кой не е роден? Всички тези неща имат огромни вълнообразни ефекти, които се проявяват в човешки събития.
Така че това, което се опитва да направи моделирането, тъй като това е единственият начин да се натъпче един безкрайно сложен свят в компютърен модел, е радикално да се опрости“, казва Клаас. „Но взаимосвързаната природа на Вселената означава, че не можете да отхвърлите шума, защото в крайна сметка шумът има значение.“
От големи събития до ежедневието
По думите на Клаас, когато се опитваме да осмислим света, често се фокусираме върху големите, разпознаваеми събития – убийства, войни, избори – защото те са по-лесни за разбиране. И все пак примери като ваканцията на Стимсън и решението да се промени целта на бомбардировката показват, че малки, случайни събития често притежават истинската сила. Сякаш за илюстрация на тази гледна точка, втората цел за атомна бомба също е избрана случайно.
„Втората бомба трябваше да отиде на място, наречено Кокура, но не беше хвърлена там поради преминаващ облак, който закрива мястото на бомбата“, обяснява Клаас. „Този облак означава, че втората бомба е отишла в Нагасаки. Ако мислите за тези принципи в науката, тази хаотична динамика може да се приложи и към това как човешката история може да бъде повлияна.
Може би най-интересното в този начин на гледане на нещата е, че той не се отнася само за големи исторически събития. Това, което е вярно в големия мащаб на световната история, е също толкова вярно и в нашия личен живот. Склонни сме да вярваме, че контролираме, но Клаас твърди, че има много повече случайност, отколкото бихме искали да мислим.
Модерни удобства като GPS, приложения за доставка на храна и онлайн пазаруване създават усещане за владеене на околната среда. Можем да планираме дните си до минута и да проследяваме всичко – от нашите фитнес цели до нашите доставки. И все пак, въпреки тази илюзия за контрол, светът е по-непредсказуем от всякога.
Неочакваното винаги може да се случи – икономически спад, пандемия или дори задръстване на път за работа. Технологията може да ни предоставя актуализации в реално време, но не може да ни защити от случайните колебания, които постоянно оформят живота ни.
Ние наистина ли контролираме?
„Има странен аспект, при който се чувстваме по-контролиращи ежедневния си живот, отколкото някога е било вярно в човешката история, докато в същото време цялостната структура на света се променя с безпрецедентна скорост“, казва Клаас.
В продължение на стотици хиляди години, казва Клаас, нашите предци са живели по до голяма степен сходни начини. Те правели горе-долу същото. Сега обществото се променя значително за по-малко от едно поколение. Така че парадоксално е, че когато нещата се променят по-бързо от всякога, ние се чувстваме сякаш контролираме повече от всякога.
Изследователят казва, че всяко действие, което предприемаме, независимо колко тривиално е, взаимодейства с безброй други фактори по непредвидими начини. Дори нещо толкова тривиално като натискане на бутона за отлагане на будилника за още пет минути срещу директно събуждане може да доведе до значителна разлика.
„Ако си представите, че натискате бутона за отлагане, когато се събудите днес, или превъртите часовника с пет минути назад и не натиснете бутона за отлагане, мисля, че е очевиден факт, че животът ви завинаги ще бъде различен.
„Това е така, защото вълнистите ефекти от избора на този бутон за отлагане ще ви накарат да водите различни разговори с различни хора, вероятно ще имате различни взаимодействия с различни хора и те ще се проявят с течение на времето. Когато мислим за дългите пипала на това как се озоваваме на работа или срещаме нашите половинки и така нататък, често всичко трябва да бъде точно както е било, за да може този резултат да бъде евентуалната съдба на живота ви и така нататък.
Така че това, което сме склонни да правим, е да намираме преки пътища и да ги оптимизираме, което ни дава илюзия за контрол. Може би обратното би било по-добре.
Гъвкавост пред оптимизация
И така, как трябва да се ориентираме в свят, в който случайността играе толкова голяма роля?
За Клаас отговорът се крие в изграждането на гъвкавост, вместо да се опитваме да оптимизираме всеки аспект от нашия живот. Докато съвременният живот често ни кара да елиминираме неефективността – независимо дали в бизнеса, политиката, или личните ни навици – Клаас твърди, че малко неефективност всъщност може да бъде нещо добро. В един хаотичен свят това създава хлабината, от която се нуждаем, за да абсорбираме ударите.
„Трябва да изграждаме много повече гъвкавост и да правим много повече експерименти“, казва Клаас.
Той посочва като пример блокирането на Суецкия канал през 2021 г. Един-единствен кораб, заседнал в канала, причинява икономически щети на стойност около 50 милиарда долара. Това прекъсва глобалните вериги за доставки за месеци. Каналът е оптимизиран за ефективност, но няма хлабина, за да поеме такава повреда.
„Моят аргумент е, че в изключително несигурен контекст, какъвто е съвременният свят, трябва да имате известно отпускане и известна гъвкавост като въпрос на планиране. И мисля, че се отдалечаваме от това във време, в което имаме най-голяма нужда от него.“
Експериментирайте от време на време
Няколко други скорошни примера показват, че живеем в свят, който се люлее от случайности. Малките неща наистина могат да доведат до голяма разлика. Вземете например мутация на вирус, която причинява пандемия в продължение на две години. В този контекст светът на гъвкавостта е много по-голям приоритет сега, когато нашите социални светове отхвърлят това като приоритет.
Тоест, ако мислите за тримесечни печалби, „лайфхакове“ или стратегии за ежедневен живот, всичко е съсредоточено около премахването на неефективността. Но понякога неефективността осигурява критична свобода на действие в системите.
И така, Клаас се застъпва за повече експерименти в живота ни. В един свят, който постоянно се променя и по своята същност е непредсказуем, твърдото придържане към една и съща рутина или стратегия може да бъде пагубно. Експериментирането ни позволява да се адаптираме към непредвидени обстоятелства и дори да намерим по-добри алтернативи.
Той дава пример със стачка през 2014 г. в лондонското метро, която принуждава много пътници да намерят алтернативни маршрути за работа. След стачката 5% от населението се придържа към новите си маршрути, след като е открило по-добър начин за пътуване.
„Голяма част от това, което трябва да бъде животът ни и начинът, по който гурутата за самопомощ ни казват, е да намерим оптималния път“, казва Клаас. „Но това има смисъл само ако светът е статичен и напълно разбран, а не мисля, че това се отнася за сложността на XXI век.“
Вместо това Клаас ни насърчава да прегърнем произволността, да правим промени и да бъдем отворени за нови преживявания, дори ако това означава да се отдалечим от така наречения оптимален път.
Човешкото желание за ред
Аргументът на Клаас не е само за отделни хора – той се отнася за цели общества. Правителствата, предприятията и институциите трябва да приемат дългосрочно планиране, което дава приоритет на гъвкавостта пред краткосрочните печалби или политически изгоди. Това може да бъде трудно в свят, в който тримесечните печалби и четиригодишните изборни цикли доминират при вземането на решения.
„Не сме си извлекли поуки от пандемията – казва Клаас. – Нямаше никакви усилия да се опитаме да създадем по-гъвкави системи в политиката. И всички структури за възнаграждение, когато става дума за демократични процеси, са несъвършени. Например правите дългосрочно планиране, много вероятно е вашият наследник от съперничещата партия да се възползва от това, защото те ще бъдат на власт в момента, в който това се изплати.
Проблемът, обяснява той, е, че планирането за дългосрочна гъвкавост често е от полза за бъдещите поколения, докато разходите се поемат в настоящето. Това я прави политически непопулярна и трудна за изпълнение. И все пак, както посочва Клаас, XXI век е белязан от поредица от непланирани, катастрофални събития. От 11 септември през пандемията до войната в Украйна – нито едно от тези събития не беше предвидено. Урокът, казва той, е ясен: трябва да планираме несигурността.
Прегръщане на хаоса
Възприемането на хаоса и несигурността по думите на Клаас може да изглежда обезсърчително в началото. Много хора могат да отговорят на идеята за хаотичен свят с чувство на безпомощност или нихилизъм, вярвайки, че нищо, което правят, няма значение. Но Клаас настоява, че това е погрешно мнение. Всъщност е точно обратното. В книгата си „Случайност: Шанс, хаос и защо всичко, което правим, има значение“ той прави силен аргумент за това.
„Третата част от подзаглавието на моята книга е „Защо всичко, което правим, има значение“, и аз вярвам в това до дъното си“, казва той. „Ако всеки избор, който правим, прекроява света и траекторията на живота ни, тогава няма безсмислена част от съществуването.“
Въпреки че може да нямаме контрол над всичко, Клаас вярва, че имаме силата да влияем на всичко. Всяко малко действие, което предприемаме, има потенциала да се отрази по непредвидими начини, засягайки не само собственото ни бъдеще, но и бъдещето на другите, а в някои случаи дори на света.
„Не че имам огромен контрол или перфектна агенция“, заключава Клаас. „Важно е това, което правя.“
В свят, оформен от произволност и хаос, това може да е най-вдъхновяващото послание от всички. Може да не контролираме всичко, но всичко, което правим, все пак има значение. И в това осъзнаване, смята Клаас, се крие потенциалът за дълбока промяна.
