Преди около 170 хиляди години древните хора вече са могли да изберат най-доброто място за огнището в своята пещера. Разположението му позволявало максимално ефективно да се използва огънят, при това свеждайки до минимум вредното въздействие на дима върху организма.
Изследователи от университета в Тел Авив са разработили специален симулационен модел на разсейването на дима в затворено пространство и са го приложили към археологически обект в пещерата Лазаре в Югоизточна Франция, която е била обитавана от хора преди около 170-150 хиляди години. Оказало се, че разположението на огнището вътре в пещерата позволявало на обитателите ѝ да използват огъня възможно най-ефективно, без да се подлагат на силното въздействие на дима. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Scientific Reports.
Използването на огъня от древните хора се обсъжда активно в научната общност. Учените се опитват да разберат на какъв етап от еволюцията хората са се научили да управляват огъня и самостоятелно да го добиват. Кога използването на огъня е станало ежедневно? Колко ефективно е било? Въпросът за местоположението на огнището в жилището е особено важен, тъй като в много пещери, където хората са живели от поколения, археолозите са открили многопластови огнища. Тоест огньовете се палели през цялото време на едно и също място.
Антрополози разкриха тайната на енергийната ефективност на древните хора
Преди това израелските учени разработили модел на циркулацията на въздуха и разсейването на дима в затворено пространство. Тогава стигнали до извода, че най-безопасното място за огнището е в задната част на пещерата, а най-малко здравословно е на входа. Когато авторите приложили своя модел към реално място – пещерата Лазаре – се оказало, че поставянето на огнището до задната стена действително намалявало плътността на дима в жилищното пространство до възможно най-ниската стойност и по-голямата част от него се издигала под тавана.
Пещерата Лазаре. Снимка: Miniwark / CC BY-SA 3.0
Но в изследваните пластове огнището се намирало в центъра на пещерата. За да разберат защо древните хора са избрали точно това място, учените моделирали разсейването на дима за 16 варианта на местоположението на огнището в пещерата. За всеки те оценили плътността на дима във всичките ѝ части. Въз основа на препоръките на Световната здравна организация изследователите разделили цялото пространство на четири зони според степента на опасност от въздействие на дима.
Съжителствали ли са нашите предци с динозаврите?
Оказало се, че плътността на дима в жилищната част всъщност е била минимална, ако огнището е било разположено до задната стена, както прогнозирал моделът. в този случай максимално безопасната зона с най-ниска плътност на дима би била разположена твърде далеч от огъня. Поставяйки огнището в центъра, древните хора поддържали баланс. Край огъня можело да работиш, да готвиш, да ядеш, да спиш, да се стоплиш, излагайки се същевременно на минимално въздействие на дима.
Откритието свидетелства за изобретателността на древните хора, способността им да се учат от опита и да планират действията си, а възможно - и за осъзнаването на опасностите от дима за здравето. Представеният в работата симулационен модел ще помогне на археолозите и при разкопки на нови обекти, тъй като ще им позволи бързо да намират огнището и да определят най-посещаваните места.
