Китайски учени са стигнали до извода, че промените във формата на океана Тетис са довели до глобално охлаждане през последните 500 милиона години. А дрейфът на части от Гондвана през Тетис формирал запаси от въглеводороди, волфрам, литий и калай на Евразийския континент.
Тетис е древен океан, съществувал през мезозойската ера между древните континенти Гондвана и Лавразия. Средиземно море, Черно и Каспийско море са това, което днес е останало от Тетис. Учени от Института по геология и геофизика на Китайската академия на науките решили да научат повече за това как този океан е променил климата на Земята. Резултатите от тяхното изследване са публикувани в списание Science China Earth Sciences.
Специалистите изследвали тектонската еволюция на древния океан с последователна серия от неговите „затваряния“ и „отваряния“. Известно е, че в периода от преди 320 до 260 милиона години е съществувал Палеотетис – той се е простирал от Алпите до планината Цинлин. По-късно, от преди 200 до 66,5 милиона години, този воден резервоар ще се превърне в Мезотетис, простиращ се от басейна на Карибско море до Тибет. И накрая, преди между 66 и 13 милиона години, се появил Неотетис.
И трите океана – Палеотетис, Мезотетис и Неотетис – се отварят и затварят отново, позволявайки на континенталните фрагменти на Гондвана да се носят на север един след друг. Така Неотетис се образувал, когато след разделянето на Гондвана Африка (заедно с Арабския полуостров) и Индостан се придвижили на север, свивайки Тетис до размера на индо-атлантическо море.
Това движение на континентални части през географските ширини изменило разпределението на морето и сушата в топлия и влажен тропически регион. Но как точно тези процеси са повлияли на климата в тропическия пояс на планетата, не е съвсем ясно. Авторите на изследването обръщат специално внимание на този въпрос.
Те открили връзка между значителното увеличение на площта на континентите на ниски географски ширини и глобалното охлаждане през последните 500 милиона години на цялата планета. Този процес е свързан с това, че районите с ниски географски ширини получават повече слънчева енергия в сравнение с „високите“ региони. Увеличаването на площта на сушата в регионите с ниска географска ширина е намалило чистото поглъщане на слънчева енергия (континентите отразяват слънчевите лъчи по-силно от моретата). В резултат на това настъпило охлаждане на цялата планета.
Освен това учените са установили, че дрейфът на континенталните части и промяната в контурите на океана Тетис са променили и минералния състав на много земни породи на Евразийския континент. Това е разбираемо, тъй като тропиците са идеална среда за процъфтяване на морския планктон и следователно за образуването на богати на органични вещества седименти.
Докато континентът се движел през тропиците, тези седименти се натрупвали в изобилие по неговите краища. Това създало благоприятни условия за бъдещо формиране на запаси от въглеводороди. Субдукцията на богати на органични вещества седименти по време на затварянето на океана довела също до формирането на специфична химическа среда, която улеснила минерализацията на находищата на волфрам, калай и литий.
