„Синдромът на разбито сърце“ изобщо не е романтична метафора, а съвсем реална болка, която хората изпитват, когато преживяват раздяла, пише The Guardian.
През зимата на 2004 г. силно земетресение разтърсва Япония – почти пет хиляди души са ранени, 68 загиват. Месец по-късно японските болници започват да приемат огромен брой жени, оплакващи се от болки в гърдите и недостиг на въздух. Електрокардиограмите показват аномалии, характерни за инфарктите, но по-глобалните проучвания не ги потвърждават. По-късно те са диагностицирани като такоцубо кардиомиопатия, или "синдром на разбитото сърце". Днес около 7% от постъпващите в кардиологични болници в Япония се диагностицират като такоцубо.
Учените отдавна се интересуват от синдрома на разбитото сърце, но едва отскоро се фокусират върху изучаването на физическото страдание, което хората изпитват по време на болезнени раздели. В хода на изследване учените са успели да открият няколко биологични фактора, които казват какво се случва с нашето сърце, мозък и тяло, когато ни „разбиват сърцето“.
И така, анализите показват, че когато бъдем отхвърлени, се активират области в мозъка, отговорни за физическата болка – предното островче и поясната кора. Тоест ние буквално физически усещаме болката от раздялата или предателството.
Учените са установили още, че зависимостта от партньора е подобна на пристрастяването към наркотици, алкохол или хазарт – за това са отговорни конкретни зони в мозъка. Местата, където сме прекарвали заедно с бившите любими, определени изображения и предмети, които ни напомнят за тях, активират тези части на мозъка като тригери при всяка друга зависимост.
Известно е също, че някои бели кръвни клетки са способни да се „вслушват“ в нашата мъка и самота и да контролират настроението ни чрез нервната система. А болезнената раздяла влияе върху снижаването на допамина и окситоцина, които са отговорни за доброто здраве и чувството за радост. В резултат ние физически усещаме разпадането на връзката – например учестен пулс, треперене.
Освен това в хода на изследването учените са установили, че при синдром на разбитото сърце нашият туптящ орган се видоизменя физически – документирани са случаи, когато при такоцубо лявата сърдечна камера става по-голяма. Мускулите на сърцето отслабват и то вече не може да изпомпва кръв както трябва.
Учените също така са назовали редица последствия, причинени от "разбито сърце":
- накъсан сън или безсъние;
- повишена тревожност;
- депресия;
- ограничен импулсен контрол;
- снижаване на когнитивните функции;
- променена генна експресия;
- ранна смърт.
В един експеримент в Heartbreak Lab неврологът бихевиорист Зоуи Доналдсън изследва такоцубо при полевките, които са дори по-моногамни от хората – само една трета от тях са в състояние да сменят партньорите си, повечето от тях избират партньорите си за цял живот. В хода на изследването учените поставили полевки в кутии с партньорите им, а след това преместили едната от тях в съседна кутия зад импровизирана врата с лост. Изследователите забелязали, че едно от животинчетата натискало лоста в продължение на три часа, за да стигне до любимия си. През цялото време Зоуи Доналдсън и нейните колеги наблюдавали какво се случва в мозъка на полевката. Резултатите от изследването позволили на учените да проучат какво точно чувстваме по време на болезнена раздяла или смърт на любими хора.
По-рано американски изследователи установиха, че синдромът на разбитото сърце, известен също като стресова кардиомиопатия, се среща значително по-често на фона на пандемията от COVID-19.
