Екип археолози от Перу, САЩ и Канада са завършили анализ на 1000-годишни образци от текстил, открити по време на разкопки в древния и отдавна изоставен град Уакас де Моче в Андите, Северно Перу. Въпреки значителните социални, културни и политически промени, настъпили в региона през средата до края на първото хилядолетие, изглежда, че някои от културните традиции на местния народ Моче са оцелели през вековете, както се вижда от запазването на традиционни начини на тъкане и проектиране на текстил.
Фреска с двулики мъже, открита в Перу, може да загатва за „космически царства“
„Докато обитателите на обекта са преживели много външни културни влияния, включително тези от високопланинската империя Уари, приемствеността в текстилните традиции предполага, че някакво чувство за идентичност на Моче се е запазило през десети век и след предполагаемия край на културата Моче“, пишат авторите в статия, публикувана в списание Antiquity.
След инките, енигматичната култура Моче е може би най-известната и най-изучаваната от всички древни култури на Андите. Известна е с обширните си храмови комплекси, най-вече с пирамидалната структура, известна като Уака дел Сол („Храмът на Слънцето“). Изградена от повече от 130 милиона кирпичени тухли, положени в последователни слоеве през трети до пети век от н.е., Уака дел Сол е най-голямата предколумбова структура от този тип, открита в Америка.
В края на първото хилядолетие културата Уари по същество измества Моче като доминираща сила в Централните Анди. Моче са били подчинени както културно, така и военно от народа Уари, който идва от южните планини, и това води до упадъка и в крайна сметка до гибелта на тяхната цивилизация. Историците са стигнали до заключението, че Моче на практика е изчезнало като отделна култура към средата на девети век, въпреки че това твърдение се оспорва от някои.
Но каквато и да е съдбата на тяхната култура, хората от Моче не изчезнали напълно, след като били погълнати от империята Уари. Обикновено се смята, че културата Моче е съществувала като отделна единица от втори до средата на девети век сл.Хр. За спецификата на началото и края им обаче не се знае много.
„Хората, които са построили Уакас де Моче, са ни известни само чрез археологията, тъй като не са имали писмена система“, обяснява антропологът и водещ автор на изследването д-р Джефри Куилтър от Музея по археология и етнология Пийбоди към Харвардския университет. „Диапазонът от дати, когато е съществувала културата Моче, се обсъжда от много десетилетия.“
Следи от големи детски жертвоприношения са открити в Перу (СНИМКИ 18+)
„Нашето изследване включваше нашата борба с трънливия и сложен въпрос за това как древните хора са се идентифицирали – продължава д-р Куилтър. – Накратко, кога Моче е престанала да бъде Моче в Уакас де Моче?“
За да научат повече за устойчивостта на чувството за идентичност на хората, изследователите се заели да извършат по-задълбочено проучване на техните културни артефакти, със специален фокус върху текстила.
В допълнение към своите храмови комплекси древният град Уакас де Моче включва множество обществени площади и жилищни квартали, което показва, че градът е бил зает от относително голям брой хора в своя разцвет. Това дало възможност на археолозите да възстановят голямо разнообразие от артефакти от обекта, включително запазени парчета текстил, издържали изпитанието на времето.
Общо изследователите са изследвали приблизително 20 текстилни проби, открити по време на разкопките на Уакас де Моче. Учените използвали радиовъглеродно датиране, за да разберат кога са направени текстилните изделия, и открили, че много от тях са тъкани след началото на Х век. Това е много десетилетия след момента, в който се предполагаше, че Моче са били напълно асимилирани от Уари.
Д-р Куилтър и неговият екип анализирали техниките за производство на текстил и стиловете на декорация и успели да идентифицират приемственост между по-старите образци на текстил Моче и тези, датирани от периода 900 – 1000 г. сл.Хр. Интересното е, че текстилът наистина включва характеристики, свързани с културата Уари, както и с някои други култури в региона. Но идентифицирането им като артефакти от Моче било неоспоримо.
Мистериозната цивилизация Уари принасяла в жертва деца
Всичко това показва, че асимилацията на Моче в империята Уари далеч не е била завършена.
„Нашето изследване показва, че дългогодишните материални културни практики и стилове на Моче продължават да са ценени в Уакас де Моче дълго след предполагаемия край на археологическата култура“, казва съавторът на изследването д-р Карлос Ренгифо, археолог от Националния университет на Трухильо в Перу. „Дори когато светът около тях се е променил, известно чувство за идентичност на Моче, изглежда, се е запазило.“
