На 19 септември 2021 г. в 15:13 местно време започва изригване на вулканичния хребет Кумбре Виеха в южната част на остров Ла Палма. Първо една пукнатина започва да изхвърля лава и пепел, час по-късно към нея се присъединява и втора. За 10 дни потоците от лава стигат до брега, унищожавайки гори, посеви, сгради и пътища по пътя. Хиляди хора са принудени да се евакуират, когато тази нажежена река достига океана.
А вулканът не възнамерява да се успокои. Ще ви разкажем какво се случва на Кумбре Виеха - и под него.
Реки от лава, пепелни брегове
Това видео е заснето на 1 ноември от специалисти от Геоложкия и минен институт на Испания (IGME), които облитат района на изригването със спасителен екип. То позволява да се обхване с поглед страховитият пейзаж: дълга пукнатина, пара, дим, лавови тръби и потоци, склоновете на вулканичния хребет са покрити с дебел слой пепел. До 19 септември тук е имало борова гора.
Учените наричат изригването на Кумбре Виеха стромболианско. Това означава, че мощността на изригването е относително слаба, а обемите на изхвърлянията са умерени. По скалата от осем точки на вулканична активност (VEI) на такива изригвания се приписва индекс VEI-2, те изхвърлят от 10-3 до 10-2 кубически километра материал. Изригването на Ла Палма обаче се проточва и обемът на емисиите надхвърля тези граници - затова на 20 ноември вулканолозите обявяват преминаването му към клас VEI-3 (0,01-0,1 кубически километра).
През октомври 2021 г. се случва още едно събитие, което вулканолозите също наричат страмболианско – изригването на японския вулкан Асо. Но това изригване не покрива цялата околност с лава, както това се случва и до днес в югозападната част на Ла Палма. Защо?
Естеството на изригването и видът на вулканичните продукти се определят от магмата, която захранва вулкана - нейната температура, състав, наситеност с летливи компоненти (т.нар. флуиди). А тези показатели до голяма степен зависят от геодинамичната обстановка, в която се е развила определена магмена камера.
Асо, подобно на други вулкани на японските острови, е създаден чрез субдукция - потъване на една литосферна плоча под друга. Тук малката Филипинска океанска плоча се подпъхва под югоизточния край на Амурската континенталната плоча. Верига от местни вулкани минава над областта, в която част от литосферата се топи в мантията. Плочата носи много вода, което понижава точката на топене на скалите – това води до образуването на магмени резервоари. Магмата в тях е богата на вода, а структурата на захранващите я канали е такава, че тя застоява и има време да се диференцира, да взаимодейства с приемните скали и частично да кристализира.
В горната част на огнището тя става по-вискозна и по-кисела по състав - там се събират относително леки съединения, богати на силициев диоксид (SiO2). Но от такава магма по-трудно се отделят флуиди и при издигане до кратера на вулкана, когато външното налягане спадне, тя се освобождава експлозивно и магмата се превръща в пирокластични продукти. За щастие на жителите на района на Асо техният вулкан изригва често. Ако това се случваше по-рядко, експлозиите биха били много по-силни.
Дейността на Кумбре Виеха изглежда различно. Въпреки че, когато се отделят летливи компоненти, вулканът изхвърля и много пирокластици (пепел, лапили и вулканични бомби), значителна част от продуктите му е лава с доста висока течливост. Тя е по-гореща и по-бедна на силициева киселина и е толкова много, че вече е покрила целия склон на запад от мястото на изригване, достигнала е океана и до началото на декември 2021 г. вече е погребала под себе си повече от 11 квадратни километра. Този вулкан не се захранва от същата магма като тази, скрита под калдерата Асо. Кумбре Виеха не е генериран от субдукция, а от друго явление - вътрешноплочов магматизъм.
На горещата точка
Канарският архипелаг е изцяло генериран от вулкани. Учените смятат, че тези острови са се образували, когато Африканската литосферна плоча се движи над гореща точка (hotspot), област с интензивен магматизъм, захранвана от струя горещ възходящ поток от мантийно вещество. Африканската плоча се измества в посока изток-североизток, така че Ла Палма, разположена в западната част на архипелага, съответно е един от най-младите канарски острови.
Строеж на остров Ла Палма. Изображение: Andreas Klügel et al. / Earth and Planetary Science Letters, 2005
Най-рано се е образувала северната част на Ла Палма. Възрастта на базалния комплекс (най-старите скали, станали зародиш на бъдещия остров) геолозите оценяват на около три до четири милиона години. По-късно той се е издигнал над морското равнище и е покрит от щитови вулкани, които са се образували преди 1,7 до 0,4 милиона години. Ерозията на тези вулканични структури е довела до тяхното срутване и образуването на 10-километровата калдера Табуриенте, където сега се намира национален парк.
Но мантийният плюм (струя) никъде не е отишъл и преди около 125 хиляди години - съвсем наскоро по геоложки стандарти – е започнала да расте южната част на острова, която е изцяло образувана от сложната вулканична система Кумбре Виеха. В нея излялата се по различно време лава е прослоена с пирокластични отлагания и шлакови конуси. Вулканичният хребет, дълъг 25 километра, се издига на почти 2 километра над морското равнище. Субаералната (сухоземната) му площ е 220 квадратни километра, а предполагаемият обем е около 125 кубически километра.
Геолозите смятат, че под хребета Кумбре Виеха има две нива на натрупване и диференциация на магма. По-дълбокото се намира точно под границата на Мохоровичич, в горната мантия, на 14-25 километра от повърхността. А на дълбочина от 6 до 14 километра, в долния слой на кората, се намира второто ниво. Това е цяла система от магмени резервоари, които са частично изолирани един от друг и следователно не проявяват активност едновременно.
Инфографика, публикувана от организацията Volcanes de Canarias, която симулира развитието на вулканичните отвори Cumbre Vieja към 18 октомври.
Всички вулкани на Кумбре Виеха все още са активни. В историческо време изригвания е имало тук през 1585, 1646, 1677–78, 1712, 1949 и 1971 г. Първият признак за началото на новото изригване са станали вертикалните измествания на повърхността в района на вулканичния хребет, които редовно били откривани през последните десетилетия и половина чрез сателитно наблюдение. През 2017–2020 г. местните станции за наблюдение многократно са регистрирали повишаване на сеизмичната активност. С новия изблик на активност, за който учените съобщиха още в началото на 2021 г., Кумбре Виеха най-накрая се е събудил.
Южната част на остров Ла Палма и до днес трепери от сеизмични трусове. Техните огнища са на дълбочина 30-38 и 12-15 километра, което сочи на активност в района на първичния (дълбок) и вторичния магмен резервоар.
Най-интензивните трусове с магнитуд 5,0 с епицентър на дълбочина около 35 километра са били на 30 октомври и 3 ноември. На 19 ноември е имало трус с магнитуд 5,1, а на 29-и - 5,0 по Рихтер.
На 16 ноември испански вулканолози са публикували резултатите от изчисляването на отделената енергия по време на изригването на Кумбре Виеха: 286,2 тераватчаса. Това е 35,9 пъти потреблението на енергия на Канарските острови през 2020 г. и 1158,7 пъти потреблението на енергия само на остров Палма през същия период.
Вече повече от два месеца Кумбре Виеха непрекъснато сменя външния си вид. Така ефузивната дейност, тоест изливането на лава, се измества от нови кратери, които се отварят все по-ниско по склоновете на главния конус. В същото време старите центрове на изригване, разположени отгоре, започват да отделят предимно пирокластици и вулканични газове. Видео, публикувано на 28 ноември, показва развитието на поток от лава, изливащ се от нов отдушник на североизточния склон.
За два месеца от изригването първата площ от лава край бреговете на Ла Палма е достигнала 53 хектара. Втората, появила се малко по-късно на два километра от първата, вече е нараснала до пет хектара. Лавата продължава да приижда.
Основният кратер на Кумбре Виеха е активен повече от два месеца. Това е едно от най-продължителните изригвания в историята на Ла Палма. През ХХ век изригванията на вулканичния хребет Кумбре Виеха са продължили 24 дни (Тенегия, 1971) и 47 дни (Сан Хуан, 1949). Те са били по-продължителни от сегашното само преди няколко века: през 1646 г. кратерът Мартин е бълвал лава и пепел в продължение на 82 дни, а най-продължителното изригване, за което има исторически доказателства, е продължило 84 дни - през 1585 г. Известно е, че Кумбре Виеха е изригвал през XV век, някъде между 1430 и 1440 г., но продължителността на това събитие не е документирана.
Учените смятат, че сегашното изригване има всички предпоставки да стане местен рекордьор по времетраене. Засега няма признаци, които да показват спад в неговата интензивност. Напротив, сеизмичната активност на дълбочина показва, че вулканът все още не е готов да се успокои.
