Изследователи са анализирали баланса между разхода и консумацията на енергия при приматите и съвременните ловци-събирачи. Оказало се, че въпреки използването на сложни технологии и по-икономични средства за придвижване хората изразходват почти толкова енергия за намиране или производство на храна, колкото получават – като най-близките ни роднини, но се справят с това за по-малко време. Такава стратегия би могла косвено да допринесе за социалното и културното ни развитие.
В сравнение с човекоподобните маймуни хората имат по-голям мозък, по-дълъг живот, по-висока плодовитост; новородените са по-големи, а периодът на детска зависимост и развитие е много по-дълъг. Всички тези особености допринесли за екологичния успех на нашия вид, но също така изисквали изключително високи разходи за енергия от възрастните хора. В новото изследване учените решили да разберат какви стратегии са позволявали на нашите предци да задоволят такива екстремни енергийни нужди в условията на ограничение от време и изразходвана енергия.
Смята се, че в стратегията за оцеляване на хоминините - подсемейство хоминиди, към което принадлежи нашият вид Homo sapiens - са настъпили два основни прехода, които са увеличили енергийните потребности: развитието на лова и събирачеството, което се е случило преди около 2,5 милиона години и съвпаднало с увеличаването на мозъка, както и появата на селското стопанство - преди около 12 000 години, придружено от значително увеличаване на раждаемостта и гъстотата на населението. И двата прехода били свързани с използването на нови източници на храна, но не е ясно как ранните събирачи и фермери са се справяли с нарасналите енергийни потребности.
Някои еволюционни реконструкции твърдят, че икономичното придвижване на два крака, сътрудничеството, използването на сложни инструменти и селското стопанство сами по себе си са увеличили енергийната ефективност на човека - тоест при същото ниво на разход на енергия хората получавали повече енергия от храната. Друга хипотеза гласи, че се е увеличил коефициентът на възвръщаемост – тоест хората са получилавали същото количество енергия за по-кратък период от време.
За да проверят тези хипотези, международен екип от изследователи от САЩ, Германия, Франция и Канада са сравнили баланса между разхода и потреблението на енергия при дивите орангутани, горили и шимпанзета с аналогични данни за две съвременни общности: ловците-събирачи Хадза от Танзания и събирачите-земеделци Цимане от Боливия.
Учените открили, че в сравнение с човекоподобните маймуни съвременните ловци-събирачи ежедневно изразходват повече енергия за храна и постигат подобна енергийна ефективност, като същевременно получават много по-висока възвръщаемост и прекарват по-малко време за препитание. С други думи, при високи енергийни разходи ние „излизаме на нула“ по баланс на енергия, както и нашите братовчеди маймуни, но си печелим повече свободно време за други занимания.
Тези резултати потвърждават предишните доказателства, че установяването на селското стопанство може да е било мотивирано от намаляването на времето, прекарвано в работа, и опровергават представата, че селскостопанският начин на живот непременно е свързан с повече часове за работа. Авторите на изследването също така смятат, че тази печалба на време може да е позволила на нашите предци да прекарват повече време в условия, които са били благоприятни за социално обучение и културно развитие.
Статията с резултатите от изследването е публикувана в списание Science.
