"Онкоболни на химиотерапия и хора на имуносупресия не е добре да се ваксинират, тъй като заради потиснатата си имунна система няма да постигнат нужния имунен отговор". Това заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев по време на онлайн лекция на тема „Ваксини, имунизации - от основните принципи към новите разработки“. Според него ваксината не е вредна за тези групи, но просто няма да има нужния ефект.
“Обществото трябва да пази тези хора докато се достигне групов имунитет. Най-добре е лекар, който познава състоянието на пациент с придружаващи заболявания, да прецени коя ваксина е най-добрата за него“, категоричен бе проф. Кантарджиев, цитиран от БНТ.
“Преболедувалите от COVID-19 няма проблем да се ваксинират, но най-добре това да стане поне три месеца след като е оздравял. Ако заболяването е протекло тежко, имунитетът му вероятно е потиснат и ваксината няма да е достатъчно ефективна на този етап“, уточни още специалистът. По думите му ваксинацията трябва да се отложи, ако човек не се чувства добре – например е отпаднал и има температура. Проф. Кантарджиев напомни, че бебетата се раждат с три пъти повече антитела от майките си. Така че е логично това да важи и в случай, че майката е преболедувала от COVID-19.
“Изключително високи са изискванията за безопасност за ваксините, до степен да се жертва част от тяхната ефективност“, обясни той. По-лесно според него се прави ваксина за по-вирулентните вируси, отколкото за по-малко смъртоносните.
Експертът обясни и разликите между отделните видове ваксини срещу COVID-19, които са три. “РНК ваксините съдържат материал от вируса, който дава инструкции на нашите клетки как да произведат безопасен протеин, който е уникален за този вирус. След като нашите клетки произведат копия на този протеин, те разрушават генетичния материал получен от ваксината. Организмът ни разпознава този протеин като чужд и произвежда Т-лимфоцити и В-лимфоцити, които "ще помнят" как да се борят с вируса, ако бъдем заразени. Всъщност иРНК технологията не е нова, но е било проблем как да се стигне до рибозомите в клетката. Именно това е революционното в този вид ваксини – използва се липозомна мастна капчица, в която се намира наночастицата РНК“, разкри той механизмът на работа на одобрените у нас ваксини на Pfizer/BioNTech и Moderna.
“Белтъчните субединични ваксини включват безопасни частици от вируса вместо целия вирус. След ваксинацията имунната система ги разпознава като чужди и започва да произвежда Т-лимфоцити и антитела“, описа другият тип препарати проф. Кантарджиев.
“Векторните ваксини пък съдържат "отслабена версия" на вируса – различен вирус от този на COVID-19, който има генетичен материал от вируса, причиняващ COVID-19, въведен в него. Това всъщност е векторът. След навлизане на векторния вирус в нашите клетки, генетичният материал дава инструкции на клетките да произвеждат протеин, уникален като вируса на COVID-19. Нашите клетки правят копия на този протеин и организма ни произвежда Т-лимфоцити и В-лимфоцити, които "ще помнят" как да се борят с вируса, ако бъдем заразени“, описа механизма и на третия вид ваксини експертът, като уточни, че нито една ваксина не може да заразява с вируса, причиняващ COVID-19.
