Проф. Георги Чернев е от 2016 година до момента вече два мандата началник на отделението по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР, София. Изкарал е сертифицирани обучения по дерматологична хирургия в Германия и притежава завършена магистратура по здравен мениджмънт.
Основател е на Българското дружество по дерматологична хирургия (БДДХ), член е на германската дерматологична академия (DDA), хоноруван преподавател/професор в Университета в Рим (Guglielmo Marconi University) за учебната 2015-2016 година.
Има над 800 реални публикации, над 440 от които индексирани в авторитетните бази данни на pubmed/Medline.
Автор е на 3 книги, съавтор в 1 международен атлас и над 50 постера, изнесени на Европейската академия по дерматология и венерология EADV, член и директор (от 2024 година) на секцията за приобщаване на нови кадри в новосъздадената организация WORLDWIDE DERMATOLOGY COLLABORATION SOCIETY.
Още: Патогенеза на рака на кожата: Рискови фактори и нови методи за лечение
През последните години централно място в научните му интереси заемат дерматологичната хирургия и нитрозогенезата на рака на кожата. По този повод разговаряме за пореден път с проф. Чернев:
Проф Чернев, доколкото разбираме БДДХ (Българското дружество по дерматологична хирургия) върви с бързи стъпки напред и жъне сериозни успехи и на международно ниво? Ангажирани сте сериозно с развитието на тази специфична ниша в медицината?
Така е. Дерматологичната хирургия в България през последните 7 години вече е на едно сериозно международно ниво именно благодарение на резултатите, които постигаме. Доста млади специалисти показват интерес към придобиване на подобен род знания и умения. Следваме стриктно международните критерии и стандарти и сме доволни от резултатие като цяло.
Бихте ли разказал за някои от тези постижения?
Заедно с моите специализанти проведохме съвместно 2 изключително редки дерматохирургични интервенции в зоната на носа: тип островна акула. Туморите бяха при възрастни пациенти, с неблагоприятна, сложна локализация. Успяхме внимателно да отстраниме епителиалните тумори, като дефектите бяха затворени посредством специфична пластика- тип акула.
В сериозната база данни pubmed/ medline, са известни едва 11 такива случая в в световен мащаб: ТУК!
Единият от тях е "български": ТУК!
Втората оперирана от нас пациентка е също в добро състояние след операцията. Успяхме да официализираме и тези резултати в официалното италианско дерматологично списание с добър импакт фактор: ТУК!
Индексацията (в pubmed) на статията тепърва предстои, но сме изключително доволни, че от 12 статии в световен мащаб и единствено по този повод, две се оказват български. Последната статия е публикувана в списание, което е официален орган на Италианското дружество по дерматологична хирургия, дерматологична онкология и естетична медицина, но така също и на Италианската интергрупа по меланома.
Тези успехи остават пореден лъч светлина в сивото ни донякъде ежедневие и поредицата от неприятни новини.
Проф. Чернев, в едната от статиите загатвате отново за връзката между фототоксичността на лекарствата, които приема един от пациентите и потенциалното замърсяване с нитрозамини? Това нещо ново ли е?
Интересно е определено. И е новост. И в двете публикации пациентите са приемали подобни медикаменти, но само в една от тях сме обявили това като факт. В другата сме наблегнали по-скоро на сложността на дерматохирургичната интервенция. Но и двата тумора се появяват след прием на медикаменти, които са обявени като реално/потециално замърсени с нитрозамини: субстанции, които притежават и фототоксичност като неспецифично свойство.
Приемът на тези медикаменти е проблемен, тъй като потенциалното им замърсяване с нитрозамини (според данните на регулаторите) крие определени рискове. Карциногенни рискове: ТУК!
Нитрозамините са фотоксични субстанции и това е известно още от далечната 1972 година: ТУК, дори от 1964 година: ТУК! Но явно е позабравено от международната научна общност.
Още: Нови и нови данни и примери за връзки между лекарства и рак: Говори проф. Георги Чернев
Наскоро беше обявено, че един специфичен такъв нитрозамин, който е гено и фототоксичен (нитрозоморфолин), е открит в лекарствата за лечение на исхемична болест на сърцето:
Наличието им в лекарствените препарати вероятно е определящо за понятия като фототоксичност и фото-нитрозокарциногенеза.
Това е водещото българско откритие в световен мащаб: идентифицирането на тази взаимовръзка, доказването ѝ на базата на клинични данни. Допълнително тези замърсители в лекарствата имат и генотиксичен, карциногенен/мутагенен ефект, който се наслагва към фототоксичния и по този начин обуславя появата на кожни тумори в зони, изложени на слънчева радиация. Това са нашите клинични наблюдения, които намират широк международен отзвук. Те именно предизвикват научния интерес и отварят нови хоризонти.
Да очакаваме ли нови данни по темата дерматохирургия и патогенеза на рака, проф. Чернев?
Със сигурност. Обработваме нови масиви от данни, умуваме постоянно върху определени стереотипи на клинични манифестации на туморите, проведохме още няколко интересни успешни дерматохирургични интервенции, които са едно богатство за научната общност. За мен, но и за представителите на БДДХ, тематизирането им е повече от удоволствие. Това е безмерен ентусиазъм и начин на живот. Защото от научно-философкса гледна точка, всичко това оставя следа, която е "българска". А това не е без значение.
Още: Контролирано предизвикан рак: Проф. Георги Чернев обяснява как този бич може да намалее
