Лекари и пациенти настояват за Национална програма за борба с диабета, която да включва профилактика, съвременно лечение и методи за самоконтрол. Те искат и да се създадат екипи от специалисти, които да обучават пациентите как да "управляват" болестта.
Съществува обаче огромен брой недиагностицирани пациенти и съответно те не се лекуват и не контролират заболяването си, мотивират исканията си пациентите. По данни на Световния диабетен атлас реалният брой на диабетно болните в България е 520 хиляди души. Официалните статистически данни на Диабетния регистър сочат, че броят на заболелите от диабет в България за 2018г. са 424 192. Само в София диагностицираните с диабет са около 200 000.
Министерство на здравеопазването няма да създава отделна Национална програма за борба с диабета, тъй като вече има действаща програма, която изцяло покрива модерната политика за грижа за диабетиците, съответстваща с изискванията и на ООН и на ЕП. Това става ясно от писмен отговор на здравния министър Кирил Ананиев към депутати, предава репортер на БГНЕС.
Здравният министър посочва, че профилактиката и лечението на захарния диабет и сега са сред приоритетите на водената от него политика. Според Кирил Ананиев с приетата Национална програма за превенция на хроничните незаразни заболявания (НППХНБ) 2014-2020 г. са предприети необходимите мерки за гарантиране на съвременна профилактика, диагностика и лечение на захарния диабет и усложненията му.
Добрата новина, която става ясна от написаното от здравния министър е, че от догодина болните ще имат достъп до сензори за измерване, заплащани от Касата. В момента хиляди българи с диабет сами си купуват сензори за кръвна захар. Устройството е изключително важно за следенето на показатели и контролирането на болестта. Здравната каса плаща частично един вид сензори. Те обаче работят с помпа, която НЗОК не покрива, разказва един от водещите ендокринолози в страната пред Нова телевизия. Според доцент Радка Савова проблемът е голям за болните над 18 години, защото държавната помощ за пълнолетните е силно ограничена. Освен това някои производители на сензори не предлагат продуктите си на българския пазар. Вижте повече за проблема в тази статия.
От 2020 г. НЗОК ще поема и сензорите за продължително измерване на нивото на глюкозата. Те ще бъдат прилагани при интензифицирано лечение с инсулин по определени медицински критерии и указания от 01.01.2020 г. Четците на сензорите ще се осигуряват безвъзмездно от заявителите.
Сензорите дават възможност за непрекъснато следене на кръвната захар за разлика от еднократното отчитане на глюкозата в кръвта. Те ще предоставят динамична информация за скоростта, посоката и тенденцията към по-високи или по-ниски нива на глюкозата в реално време.
80% от смъртните случаи в България са причинени от т.нар. незаразни хронични болести – сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични белодробни болести и диабет.
В отговора на здравният министър-финансист подробно е описано и какви са сумите, които държавата плаща за страдащите от инсулинозависим и неинсулинозависим диабет – тип 1 и тип 2.
„Действията за борба с диабета изискват комплексен подход към заболяването, разбира се в рамките на възможния финансов ресурс, следвайки принципите на равнопоставеност за всички болни с различни заболявания”, заявява министър Ананиев.
За 2018 г. за наблюдението на пациентите с диабет в извънболничната помощ са отделени 12.3 млн. лева, а за изследвания – 6.2 млн. лева. Болните с декомпенсиран диабет, лекувани в болнични условия по клинична пътека, са били 33 810, за които НЗОК е платила над 26 млн. лв.
Общо за болните от диабет НЗОК е платила 135 430 500 лв., от които 127 474 996 лв. за лекарства и 7.9 млн. лв. за медицински изделия.
