Болка или подутина по тялото понякога могат да бъдат признак за рак на костите или меките тъкани. Хората обаче често игнорират първите признаци и отлагат посещението при лекар. Как да разграничим обикновената болка в резултат от умора или лека травма от болката, причинена от злокачествено заболяване? За симптомите, диагностицирането и лечението на тумори на костите и меките тъкани разказва доц. д-р Сеит Али Гюмюшташ, водещ онкоортопед от болници ACIBADEM в Турция.
Рак на костите
Няма конкретна причина за появата на злокачествени тумори на костите, посочва доц. Гюмюшташ. Хора, които водят нормален живот, спортуват и се хранят здравословно, също могат да се разболеят. Само при някои видове рак на костите е налице фамилна предразположеност.
За разлика от други видове онкологични заболявания, ракът на костите за съжаление засяга млади пациенти. Злокачествени тумори като остеосарком и сарком на Юинг, произхождащи от самата кост, се срещат в млада възраст. Хондросарком - злокачествен тумор, произхождащ от хрущялната тъкан, обикновено се открива в по-напреднала възраст, след 40 години.
Ракът на костите е бавно развиващо се заболяване, посочва специалистът. Пациентът може да има оплаквания в продължение на месеци, без да е наясно, че са свързани с такава диагноза. Най-важният симптом при рак на костите е болка. Тази болка лесно може да бъде отдадена на други заболявания. Болка, която не е причинена от рак, обикновено се облекчава след почивка за известно време. Болката, причинена от ракова тъкан, не отшумява след почивка. Тя дори може да се проявява по такъв начин, че да ви събужда през нощта. В такъв случай болкоуспокояващите може да не са достатъчни, за да овладеят болката. Подуване, което придружава болката и се развива с течение на времето, е друг симптом на рак.
Пациент, който отива на лекар с оплаквания от болка или подуване, трябва да бъде наблюдаван и физически прегледан от лекаря за протичането и развитието на тези симптоми. При медицинския преглед трябва да се провери местоположението на тъканта, нейната форма, дали е твърда, болезнена или подвижна.
След прегледа се прави двустранна рентгенова снимка на костта. Дори това просто изследване понякога може да даде представа дали оплакванията са причинени от рак и какъв може да е видът на рака. При съмнителни случаи се изисква ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) с контрастно вещество, за да се оцени по-ясно състоянието на меките тъкани в тази област. Може да се приложи компютърна томография (КТ), за да се изследва степента на костна деструкция и да се диагностицират дълбоко разположени ракови образувания.
Накрая се взема биопсия с диагностична цел. Най-важното правило в този случай е лекарят, който извършва биопсията, да бъде този, който ще извърши и операцията впоследствие. Освен това е важно процедурата да се направи от опитен лекар. В противен случай могат да се причинят необратими негативни последици.
Когато костният тумор е окончателно диагностициран, пациентът се изследва щателно и ракът се стадира. За тази цел се правят белодробна и коремна томография на пациента, както и сцинтиграфия на костите. Напоследък вместо тези изследвания се използва PET-CT скенер. Целта на тези изследвания е да се определи дали ракът, произхождащ от костта, се е разпространил в други съседни или по-далечни тъкани, обяснява доц. Сеит Али Гюмюшташ.
Оценката на вида на тумора определя лечението. При сарком на Юинг или остеосарком (тумори, произхождащи от самата кост) се препоръчва операция след химиотерапия. Биологични или небиологични протези могат да заместят засегнатата от рак кост, отстранена по време на операцията. Химиотерапия се прилага и след хирургичното лечение. В някои случаи при лечението на сарком на Юинг се използва и лъчетерапия. Химиотерапията и лъчетерапията не са ефективни при някои костни тумори като хондросарком, хордом, адамантином, така че в такива случаи хирургичното отстраняване е достатъчно. За пациентите с остеосарком и сарком на Юинг може да се предпише и адювантна химиотерапия 3 седмици след операцията.
Тумори на меките тъкани
Срещат се приблизително 10 пъти по-често от първичните злокачествени костни тумори. Откриват се най-вече в областта на бедрото, а понякога в крака или ръката. Могат да се объркат с доброкачествени тумори, като липом или киста, предупреждава доц. Гюмюшташ. Злокачествените тумори на меките тъкани могат да произхождат от различни тъкани като мускули, мастна тъкан, кръвоносни съдове и нерви. Основният симптом при тях е оток. Подуването може да е за продължително време и обикновено нараства с времето. Тъй като болка се наблюдава рядко, пациентите често не обръщат внимание на образувания в меките тъкани, които могат да се окажат злокачествени, и отлагат посещението на лекар.
Пациентите, които се обръщат към лекар с оток в тялото си от месеци, трябва задължително да бъдат изследвани с ЯМР с контрастно вещество. В резултат на това изследване подуването може да се класифицира като доброкачествено (обикновена киста или мастна торбичка) или злокачествено (тумор). Обикновено можем да получим представа за тъканта с ЯМР, но биопсията е абсолютно необходима за окончателна диагноза, твърди онкоортопедът.
След диагностициране на злокачествен тумор на меките тъкани, въз основа на всички изследвания се извършва обследване по същия начин, както при тумори на костите. Целта е да се прецени дали ракът се е разпространил в други части от тялото, като лимфните възли и дробовете, чрез образни изследвания с КТ или PET-CT скенер.
Лечението обикновено включва лъчетерапия и операция. Лъчетерапия може да се приложи преди или след хирургичната намеса, в зависимост от състоянието на пациента. Химиотерапия се прилага рядко при тумори на меките тъкани. Използва се основно в случаи на метастази.
Операциите при тези пациенти изискват специални умения. Те трябва да се извършват от лекаря, който е извършил биопсията. Хирургът, който ще извърши операцията, трябва да е обучен и опитен в ортопедичната онкология, тумори на костите и меките тъкани. Важното е туморът да се отстрани чисто и изцяло.
След извършване на операцията може да възникне проблем с раната в областта, където се прилага лъчетерапия. За съжаление, има възможност за рецидив на тумора след проведеното лечение. Затова е важно пациентите да се проследяват редовно след операцията, дори ако лечението е довело до пълно възстановяване, категоричен е специалистът.
Костни метастази
Най-често срещаните злокачествени тумори на костите са метастазите. Те представляват разпространение на ракови клетки от онкологично заболяване в други органи към костите чрез кръвта или лимфата. За съжаление, това означава, че първичният рак е напреднал.
Всеки вид рак може да метастазира в костите. Най-често това се случва при рак на белия дроб, гърдата, простатата, бъбреците и щитовидната жлеза. Причината е, че това са най-често срещаните видове рак. Костни метастази се наблюдават при 50% от пациентите с рак.
Въпреки че костни метастази могат да възникнат във всяка кост, те най-често се откриват в гръбначния стълб, таза, костите на бедрото и ръката.
Тези пациенти обикновено имат оплаквания, свързани с рака. Възможно е да възникне болка в костите. Тази болка могат да продължи дълго след лягане и да събуди пациента през нощта. С течение на времето тя може да се влоши и да стане непоносима, посочва доц. Сеит Али Гюмюшташ.
С развитието на метастазите и разрушаването на костната тъкан, в костта могат да се образуват фрактури и пациентът да се обърне към лекар именно по повод на счупване. Или въпреки че пациентът няма оплаквания в резултат от костни метастази, те могат да бъдат открити случайно по време на контролно проследяване след лечение на рак.
Диагнозата може да се постави чрез образни методи, когато пациентът се обърне с оплаквания от болка или фрактура. Ако в резултат на тези изображения се наблюдава засягане на повече от една точка в костта, обикновено става въпрос за метастази. В някои случаи е необходима биопсия, за да се определи дали костта е засегната от метастази.
Лъчетерапия, химиотерапия и хирургично лечение могат да се използват в комбинация при костни метастази. Какъв вид лечение да се проведе и в какъв ред зависи от типа и степента на рака, както и от състоянието на пациента. Хирургично лечение често се прилага при наличие или риск от фрактури. При операцията могат да се използват затворени и отворени методи, посочва специалистът от ACIBADEM.
