За лекарите, за които се докаже, че са вписвали мними имунизации, ще бъде предложено да се прекрати договора им със Здравната каса. На децата, при които има съмнение, че не са били ваксинирани в действителност ще бъде направено кръвно изследване за наличие на антитела срещу морбили. Това обяви главният държавен експерт д-р Ангел Кунчев.
Той призна пред БНТ, че не може да се говори за епидемия от морбили, тъй като трудно се намират неимунизирани лица в България и затова толкова бано се разпространява морбилният вирус.
Д-р Кунчев посочи още, че в един на хиляда случаи ваксината може да не подейства. На 29 май проф. д-р Кантарджиев призна, че "морбили е една детска шарка, която всички сме карали и заплашва живота на детето, когато няма медицинска помощ."
Друг аспект на проблема е, че голяма част от заболелите децата са под възрастта, определена за имунизация. Кунчев съобщи, че ще бъде обсъдено да бъде свалена възрастта за поставянето на първата доза от тройната жива ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, но призна, че това крие съответните рискове и допълни, че в останалите европейски страни възрастта за прием на първата доза също е 13 месеца.
Не е ясно как законово ще се случи взимането на кръвни проби от децата, тъй като за това е нужно съгласието на родителите и няма законова мярка, която да ги принуди. Същото призна и д-р Кунчев, който заяви, че никой не може да накара насила родителите дори да имунизират децата си.
Известно е, че при всяка ваксина има процент, в който организмът не изгражда антитела и дефакто не е възможно да се установи дали ваксината не е поставена или се касае за неефикасна ваксина.
Припомняме, че съгласно статистическите данни на СЗО за епидемията от морбили у нас през 2009-2011 година 70% от заболелите са ваксинирани с една доза МПР ваксина, като е прието, че една доза ваксина се счита за достатъчна. Съгласно Наредба 15 имунизационно покритие се постига с една доза от ваксината, следователно втората доза, която се поставя на 12-години не е задължителна.
Повече от две седмици на сайта на РЗИ-Пловдив вече не се предоставя подробна информация за заболелите от морбили. До този момент бяха обявени 16 случаи на ваксинирани и развили болестта деца. Болните са предимно от ромското население на Пловдив от кв. "Столипиново".
През годините са регистрирани няколко случая на възникване на огнища и епидемия сред групи с високо имунизационно покритие.
Морбили се разпространява успешно и сред популации с 99% ваксинирани лица (Gustafson et al., 1987; Chen et al., 1989; Boulianne et al., 1991), както и други високи проценти заболели, които са напълно ваксинирани (Faneye et al., 2015; Gupta et al., 2015; Vaidya et al., 2016; MMWR, Sept. 02,1988/37(34);527-31), включително при лица с предварително доказан ваксинален имунитет, солидни антитяло-отговори и явяващи се заразоносители, което подчертава необходимостта от задълбочени епидемиологични и лабораторни изследвания при съмнение за морбили, независимо от ваксинационния статус (Rosen et al., 2011). Други автори проучват епидемичен взрив на морбили, настъпил в гимназия с документирана ваксинация в 98% и обсъждат неуспеха на ваксината, като очевидно адекватно ваксинирани лица разпространяват заразата (Nkowane et al., 1987).
Нежелани реакции
МПР е жива ваксина. Известно е, че рубеолният и морбилният вируси се екскретират от фаринкса между 7-ия и 28-ия ден след ваксинацията, с пикова екскреция на 11-ия ден (КХП на Приорикс). Няма данни екскретираните ваксинални вируси да се предават от ваксинираните на податливи контактни. Липсата на данни обаче не изключва рядката възможност за предаване на вируса на контактен с ваксинирания, особено при имунокомпрометирани лица.
Същевременно, научни публикации доказват отделянето на морбилния вирус с урината (което не е описано в КХП/листовката на препарата), като вирусната нуклеинова киселина е изолирана в проби до 14 дни след ваксинацията (Rota et al., 1995; Kaic et al., 2010). Документирано е предаване на ваксиналния рубеолен вирус чрез кърмата, както и трансплацентарно на деца без доказателства за клинично заболяване.
Описаните в листовката (КХП) нежелани реакции от триваксината МПР, са: температура; обрив; зачервяване, болка и подуване на мястото на инжектиране; морбили с понижена вирулентност (в новата КХП е посочено като морбили-подобен синдром) няколко дни след ваксинацията; менингит, енцефалит, алергични реакции; инфекция на горните дихателни пътища; отит на средното ухо; лимфаденопатия; анорексия; нервност, необичаен плач, безсъние; фебрилни гърчове; конюнктивит; бронхит, кашлица; диария; повръщане; увеличаване на паротидните жлези; орхит; епидидимит; паротитоподобен синдром; тромбоцитопения, тромбоцитопенична пурпура; анафилактични реакции; трансверзален миелит, синдром на Guillain-Barre, периферен неврит; Erythema multiforme; арталгия; артрит; синдром на Kawasaki.
През 2012 г. малкият Филип развива енцефалит след поставянето на МРП ваксината. Вече пета година той е в будна кома. Всички разходи по леченето му се събират от родителите му. Държавата не е оказала никаква помощ до момента. Повече информация как може да помогнете на семейството му може да намерите тук
