Британската акушерка Шийна Байръм публикува в сайта си впечатленията на своята колежка Трейси Купър, която е била на посещение у нас през април тази година. На сайта си Байръм споделя мнението на Купър, която е останала неприятно изненадана от родилните практики, които се прилагат върху родилките в болниците в България.
Гостуването на д-р Купър е по покана на акушерския кабинет „Зебра“ и по европейски проект, който финансира изследвания в сферата на грижите за бременни и естественото раждане.
Според Купър на бременноста и раждането се гледа като на рисково събитие от медицински характер за всяка жена, а не като на нормално житейско събитие. Разчита се предимно на апаратура, а не на акушерски грижи и лично отношение – има голям брой ненужни интервенции, без каквато и да е клинична причина:
– по време на бременността – медикаменти и изследвания
– по време на раждането – клизма, бръснене, натискане на корема, рутинно използване на окситоцин и рутинна епизиотомия.
Трейси Купър е учудена от факта, че "бебетата са отделяни от майката веднага след раждането и са държани отделно. В много случаи майките имат достъп до бебетата само два пъти на ден за период от 30 минути. Няма протоколи за оставяне на бебето в стаята на майката и тридневният престой в болница след нормално раждане е задължителен.“
По думите ѝ много майки са споделили, че не искат да раждат повече, за да не преживеят отново този ужас. Други са готови дори да родят сами неасистирано вкъщи, защото се страхуват от следващо болнично раждане.
"Можете ли да си представите, че сте с контракции, без партньорът ви да е до вас, в стая пълна с непознати хора? Вие сте напълно обездвижена, акушерката е буквално легнала върху вас и притиска корема ви с цялата си тежест, докато ви правят рутинна епизиотомия. А когато излезе главичката на бебето, лекарят издърпва телцето, без да има контракция. Бебето ви е отнесено веднага и не можете да го видите най-малко два часа? Това се случва всеки ден. Това трябва да спре!", потресена е д-р Купър.
"Грижата за родилките не е на основата на доказани практики, а на рутинни и остарели процедури", допълва още Купър и казва, че жените постъпват в болницата сами и без придружител по време на раждането, който са ги подкрепя. Според нея "това увеличава риска от психологични проблеми, трудности с кърменето, емоционални проблеми и трудно установяване на емоционална връзка и привързаност между майка и бебе."
Д-р Купър привежда и тревожна статистика, според която в България процентът на ражданията с цезарово сечение е цели 42 на сто, перинаталната смъртност е 11 /1000 при средна за ЕС 7,14/1000, мъртвородените деца са 8% при средни стойности за ЕС от 5,27%, неонаталната смъртност е 4,5%, при средна стойност за ЕС от 2,74%.
Купър призовава да бъдат подкрепени колежките ѝ акушерки в България, за да може да се сложи край на тези "нечовешки практики".
В изложението си д-р Трейси Купър обръща внимание и на професионалните трудности и ограничения, които срещат акушерките в България. За разлика от другите европейски страни, и в частност Великобритания, у нас те са доста ощетени от страна на професионалните дейности, които могат да извършват.
В България има една-единствена самостоятелна акушерска практика, въпреки че отварянето на такива е разрешено от 2011 година.
"Акушерките нямат интерес да отварят собствени практики, защото законите не им дават право да упражняват пълния спектър от услуги за базовите предродилни грижи като назначаване на изследвания и взимането на клинични решения. Тези елементи от предродилните грижи са поверени изцяло на гинеколозите дори при нормално протичащи бременност и раждане", посочва д-р Купър.
Тя допълва, че дори единственият акушерски кабинет (бел. ред. - "Зебра") у нас не може да сключи договори със Здравна каса. В същото време средната възраст на акушерките в България е 52 години и много от тях работят на две места, за да могат да се издържат.
Купър не скрива и разочарованието си от факта, че по време на посещението ѝ в България е била организирана кръгла маса на тема “Нужни реформи за оптимизиране на майчиното здравеопазване у нас“, в която са взели участие представители на СЗО, посолството на Великобритания, Съюзът на акушерките, Коалиция за майчино здравеопазване и много бъдещи родители, но не са присъствали, въпреки поканата, представители на Министерството на здравеопазването и Съюзът на гинеколозите.
Статията на д-р Купър завършва със следния призив: „Нека дадем гласност на страданието, през което преминават българските жени и акушерки и разпространим този факт в социалните медии.
Нека се опитаме да убедим правителството на България да промени наредбите, които третират раждането като събитие, изискващо спешна медицинска намеса и да признае ролята на акушерските грижи като начин за подобряване на бъдещето на българските жени и техните семейства. Промяна, която ще спомогне и за намаляването на ненужни медицински разходи.“
