Зехтинът „екстра върджин“ – основен компонент на средиземноморската диета – може да защити мозъка от симптомите на болестта на Алцхаймер, сочи ново изследване. Експериментите разкриват взаимовръзка, свързана с промени както в когнитивните характеристики, така и с поведението на нервните клетки.
Смята се, че само в САЩ болестта на Алцхаймер засяга приблизително 5 милиона души. Невродегенеративното заболяване е прогресивно и все още лек за него няма. Последните проучвания обаче се доближават до ефективна стратегия, а най-новото от тях дори ни предлага лесен и вкусен начин за превенция.
Разработката, публикувана в сп. Annals of Clinical and Translational Neurology, е дело на екип от Медицинското училище "Луис Катз" във Филаделфия.
Водещият изследовател проф. Доменико Пратико, специалист по фармакология и микробиология, обяснява защо няколко изследвания са посочили маслиновото олио като ефикасен продукт за защита и го приветстват като основна причина, поради която средиземноморската диета е свързана с толкова много ползи за здравето, предаде БГНЕС.
"Идеята е, че необработеното маслиново масло е по-добро от плодовете и зеленчуците, като мононенаситена растителна мазнина, и е по-здравословно от наситените животински мазнини", казва той.
Д-р Пратико и екипът използвали традиционен модел с лабораторни мишки, за да проучат ефекта на маслото. Гризачите били генетично модифицирани, за да получат трите основни характеристики на болестта на Алцхаймер: увреждане на паметта, натрупване на амилоидни плаки и неврофибрилни възли.
Неврофибрилните възли са резултат от усуканите нишки на протеин, наречен тау. В здравия мозък, тау помага при транспортирането на хранителни вещества и други молекули, от които мозъчните клетки се нуждаят. При болестта на Алцхаймер, този протеин се заплита в мозъчните клетки, които умират, защото основните хранителни вещества вече не достигат до тях.
Амилоидните плаки са резултат от излишната продукция и натрупването на бета-амилоид - фрагмент от протеина, наречен "амилоид-прекурсорен протеин". При заболяването, тези плаки се натрупват в пространствата между невроните.
Д-р Пратико и колегите му разделили гризачите на две групи, хранени съответно с и без зехтин. Изследователите оценявали когнитивните им способности чрез тестове за пространствена памет, работна памет и умения за учене.
От гледна точка на общия външен вид не се забелязвали разлики между двете групи животни. Но когато мишките са достигнали възраст 9 и 12 месеца, тези, които са хранени с „екстра върджин“, са се представили много по-добре в когнитивните тестове.
Д-р Пратико и неговият екип също анализирали мозъчната тъкан на тези мишки и проучванията разкрили забележителни разлики между външния вид и функционирането на нервните клетки. Най-важното откритие е, че целостта на синапсите - частите на мозъчната клетка, които улесняват комуникацията между невроните - се запазва много по-добре в групата на маслиновото масло.
При следващото изследване екипът планира да въведе зехтин в диетата на по-късен етап, когато симптомите на Алцхаймер вече са се появили. В случая на мишките, това би означавало на 12-месечна възраст.
"Обикновено, когато пациентът потърси лекар за предполагаеми симптоми на деменция, болестта вече е налице", обяснява д-р Пратико. "Искаме да разберем дали зехтинът, добавен в по-късен момент от диетата, може да спре или да обърне болестта."
