При възрастните жени, които имат силни крака, е по-малко вероятно развитието на старческо слабоумие, се казва в изследване на британски учени.
Учените от Лондонския кралски колеж, които в продължение на 10 години наблюдавали 150 двойки близнаци, са стигнали до извода, че силната мускулатура на краката се явява своеобразен показател за това дали човек получава достатъчно физическо натоварване, за да съхрани яснотата на разсъдъка си на преклонна възраст.
Физическите упражнения освобождават химически вещества в организма, стимулиращи мозъка на възрастните хора, става ясно от статията на учените в сп. Gerontology.
Експертите казват, че за проверка на тази хипотеза се изискват допълнителни изследвания, тъй като е доста сложно да се определи какво в по-голяма степен влияе върху работата на главния мозък – силата на краката или други фактори от начина на живот.
В изследването взели участие повече от 150 двойки близнаци на възраст от 43 до 73 години.
В началото на изследването с помощта на специален тренажор учените измерили скоростта и силата на мускулите. Паметта и други ментални способности били тествани както в началото, така и в края на наблюденията.
В повечето случаи притежателката на по-силни крака във всяка двойка показвала по-добри резултати на мозъчните тестове след 10 години. При нея били наблюдавани и по-малко изменения на мозъка, свързани със стареенето.
Изводите били направени с отчитане и на други известни фактори от начина на живот на възрастните близнаци.
"В нашето изследване става очевидно, че силата на краката е важен фактор, който оказва влияние на процеса на когнитивно стареене – казва водещият изследовател д-р Клер Стивс. – Други фактори, като например здравето на сърцето, също бяха важни, но връзката със силата на краката остава очевидна дори след като съпоставихме всички факти. Смятаме, че силата на мускулатурата на краката се явява важен признак за физическа активност, полезна за мозъка."
Директорът по изследване на Обществото по Алцхаймер д-р Дъг Браун заявил, че изводите само добавят доказателство към това, че физическата активност помага да се поддържа в тонус не само тялото, но и мозъкът.
"И все пак както преди ние не разбираме в пълна степен как работи тази връзка и как можем да максимизираме ползата – казва д-р Браун. – Все още трябва да се убедим, че подобрените резултати в тестовете за памет може да доведат до снижаването на риска от деменция."
Друг изследовател на проблема с Алцхаймер – д-р Самън Ридли – казва: "Ние знаем, че съхранението на активността като цяло може да помогне за намаляването на риска от деменция и това е важно да се отчита при заниманията и силовите тренировки, и аеробиката."
