Руският диетолог Полина Василиева споделя, че правилната диета ефективно помага в борбата с хроничния стрес. Експертът допълва, че има храни, които подобряват устойчивостта на стрес. Те се делят на няколко групи - ферментирали, богати на омега-3 мастни киселини, съдържащи фибри, богати на магнезий и аминикиселини храни.
Най-полезните храни, които борят стреса
„Балансираната диета служи като източник на вещества, които повишават адаптацията и устойчивостта на организма към стрес, както и попълват дефицита на хранителни вещества, които той активно консумира в стресови ситуации“, споделя експертът.
Тази емоция повишава риска от инфаркти и инсулти
Д-р Василиева уточнява, че за подобряване на психичното здраве и укрепване на нервната система е особено полезно да се ядат няколко групи храни:
- Ферментирали: натурално кисело мляко, кефир, кисело зеле, комбуча, кимчи.
- Богати на омега-3 полиненаситени мастни киселини: тлъсти морски риби, морски дарове, авокадо, ленени семена, растителни масла;
- Съдържащи фибри: пълнозърнести храни, зеленчуци и плодове, варива, ядки и семена;
- Богати на магнезий: зърнени храни, листни зеленчуци, водорасли, бобови растения, бадеми, банани, черен шоколад;
- Съдържащи аминокиселината триптофан: сирене, яйца, месо, риба, банани.
Лекарят отбеляза, че употребата на тези продукти и вещества има положителен ефект върху мозъчната функция и производството на хормони, които определят реакциите на стрес. Д-р Василиева добавя, че за да поддържате стабилна психика, трябва да избягвате употребата на алкохол, големи дози кофеин, изкуствени консерванти и оцветители.
В периоди на стрес, особено продължителни, тялото се нуждае от много повече хранителни вещества, отколкото в спокойни периоди. Тези вещества откключват режима на „бойна“ адаптация, по време на който се синтезират хормони на стреса. За целта протеини, мазнини и въглехидрати, както и витамини и минерали се консумират в голям мащаб. Ако резервите и едновременното набавяне на хранителни вещества не са достатъчни, тогава тялото отнема материал от мускулите и органите и тогава постепенно настъпва физическо и нервно изтощение.
Дългите гладувания и интервалните гладувания по време на периоди на продължителен стрес ще трябва да бъдат отложени до време на спокойствие. Важно е да не пропускате основните хранения и да не намалите общото ниво на хранително качество със закуски и бързи ястия.
Протеинът е основният материал, който се изразходва активно за адаптивните усилия на тялото в периоди на стрес. Ако протеинът не идва отвън, тогава тялото го взема от собствените си тъкани.
Минималният дневен прием на протеини е 0,8 гр на 1 кг тегло, повишен - 1,5 гр на 1 кг. В периоди на стрес, за човек, който води нормален начин на живот и не страда от заболявания, свързани с протеиновия метаболизъм, приемът на 0,8 до 1,5 g би се считал за норма.
Повече от 20% от дневната норма на протеин се съдържа в 100 г риба тон, сьомга, скумрия, кефал, скариди, калмари, октопод, миди, бяло птиче месо, пилешки и пъдпъдъчи яйца, говеждо, телешко, заешко, извара, сирене , зелен фасул, нахут, леща, червен и бял боб, черен боб, фъстъци, бадеми, шамфъстък, лешници.
Важен компонент на протеина е аминокиселината трипофан. Той всъщност е суровината за щастие и спокойствие, защото синтезира серотонин. Серотонинът регулира нашата чувствителност към сигнали за стрес.
По какъв начин стресът оказва влияние на кожата?
Важно: Информацията е предоставена за справка. Консултирайте се със специалист относно противопоказанията и страничните ефекти и в никакъв случай не се самолекувайте. При първи признаци на заболяване се консултирайте с лекар.
