Тетанусът представлява инфекциозно заболяване, предизвикано от бактерията Clostridium tetani, срещана в животински изпражнения, праха и почвата. Заразяването обикновено се извършва чрез нейните спори, които навлизат в тялото след леки наранявания или изгаряния. Това провокира появата на симптоми от типа на треска, мускулни конвулсии и скованост.
Ето какво разказва д-р Силвия Хинришен.
Важно е лечението да се проведе веднага, щом се констатират първите симптоми, защото по този начин може да се сложи бариера пред евентуални усложнения. При това, за да се предотврати инфектиране от бактериите, е нужно да се направи ваксинация срещу тетанус, което се извършва след 2-месечна възраст.
Първите симптоми на тетанус са:
- наличие на рани;
- скованост на мускулите на врата;
- мускулни спазми.
Следват:
- температура до 38°C;
- затруднено преглъщане;
- твърди и болезнени коремни мускули;
- конвулсивно стискане на челюстите.
Симптомите на тетанус се проявяват между 2 и 28 дни след заразяването с бактериите Clostridium tetani. Токсинът, произведен от тях, блокира способността на мускулите да се отпускат. Мускулът остава стегнат и свит, което прави, например, отварянето на устата и преглъщането доста трудно и болезнено. Ако тетанусът не бъде открит и лекуван, може да бъдат засегнати повече мускули, което да доведе до дихателна недостатъчност и да изложи на риск живота на човека.
България получи 6-компонентна ваксина срещу няколко заболявания
Диагностика
Диагнозата се поставя от инфекционист или общопрактикуващ лекар посредством оценка на симптомите, представени от засегнатото лице, също проучване на клиничната му история и историята на ваксинациите. Лабораторните изследвания най-често са неубедителни, понеже е необходимо голямо количество бактерии, за да бъде потвърдена диагнозата „тетанус“; докато, за да се проявят симптомите, няма нужда от същото количество бактерии.
Заразяване
Най-честите начини за заразяване с тетанус са чрез:
- рани, замърсени с изпражнения или слюнка от животни;
- прободни рани; например, от пирони и игли;
- наранявания, съпроводени с некротична тъкан;
- драскотини от животни;
- татуировка и пиърсинг;
- изгаряне;
- нараняване с ръждясали предмети.
Тетанусът може да бъде предаден също чрез хирургически манипулации, повърхностни рани, замърсени ухапвания от насекоми, открити счупвания на кости, интравенозни наркотици, интрамускулни инжекции, зъбно инфектиране.
Тетанусът може също да бъде предаден на новородено чрез замърсяване на пъпното пънче по време на раждане. Инфекцията при новородените е винаги сериозна, като трябва да се открие и лекува възможно най-бързо.
Внимавайте за тези неща от кухнята, те са развъдник на болести
Лечение на тетанус
Щом се потвърди диагнозата, трябва лечението да бъде започнато колкото е възможно по-скоро, за да се предотвратят усложненията - като обикновено първа е ваксинацията срещу това заболяване, за да бъде стимулирана имунната система; следва инжектиране с неутрализиращо вещество от бактериални токсини.
Също така е важно да бъдат взети мерки против инфектиране. Например, поддържане на раните или изгарянията покрити и чисти - това предотвратява проникването на бактериите в организма.
Профилактика
Основният начин за превенция е ваксинация срещу тетанус. Тя се прилага на няколко дози. Те се приемат на 2, 4 и 6 месечна възраст, с бустер между 15 - 18 месеца, между 4 - 5 години и друг между 9 - 10 години. Ваксината обаче не е пожизнена и по тази причина се повтаря на интервал от 10 години.
За да предотвратите заразяването с тетанус, е необходимо да обръщате внимание и да се грижите за свежите рани, като ги поддържате винаги покрити и чисти. Мийте ръцете си, не бавете лечението, не ползвайте остри общи предмети - например, игли за спринцовки!
Внимание! Статията предоставя само информация, а не медицински указания. Винаги търсете лекар!
