С напредване на възрастта се появяват най-различни здравословни проблеми. Един от по-често срещаните е “щракащият” пръст. Хората, които го имат, се оплакват от болка и нарушена трудоспособност в областта на ръката. Причината за това е, че дадено флексорно сухожилие причинява болезнено “щракане” при сгъване и разгъване на пръста.
Повечето хора в началото не си обръщат внимание и отиват на специалист чак когато пръстът е “заключен” в определено положение, най-често е сгънат, и не могат да го помръднат. В такива случай се налага нежно и пасивно масажиране от страна на лекаря, докато пръстът се върне в нормалното си положение.
Щракащият пръст се получава заради задебеляване на флексорното сухожилие в дисталната част на дланта. Това причинява затруднено приплъзване и заключване на сухожилието в неговата сухожилна обвивка.
Какви са симптомите на щракащия пръст ?
• Повишена чувствителност и болка в дисталната част на дланта, която се разпространява към съответния пръст.
• Фиксирана флексорна деформация в проксималната интерфалангеална става.
• “Заключване” или “закачане” на сухожилието по време на активна флексия.
• Палпиращ възел по дължината на повърхностното сухожилие.
• Сковаване на пръста.
• Палпиращи и силно болезнени крепитации.
Децата с този проблем рядко изпитват болка и обикновено са засегнати и двата палеца. Диагностицирането обикновено става между 1-4-годишна възраст.
За колко време зараства счупен пръст на крака?
Диагнозата най-често се поставя въз основа на клинична картина и преглед от специалист. Лабораторни изследвания са нужни, ако има съпътстващи заболявания – ревматоиден артрит, захарен диабет и др. Рентген се прави рядко и само като метод за изключване на други патологични причини в областта.
Лекарят може да се опита да реши проблема с щракащия пръст неоперативно, като приложи лечение с кортикостероидни инжекции в областта на задебеленото сухожилие. Но някои пациенти отказват приема на кортикостероидни лекарства. При тях може да се използват индивидуално изработени шини, които придържат метакарпо-фалангеалната става в 10-15 градуса флексия, като по този начин оставят дисталната и проксимална интерфалагеални стави свободни.
Ако няма резултат от гореспоменатите лечения, е необходимо да се премине към хирургично. При него пациентът е под локална или пълна анестезия, прави се малка инцизия и се освобождава сухожилието, като се прерязва неговата задебелена обвивка.
Статията има само информативна цел и не е препоръка или заместител на консултацията със специалист.
