Международна група учени от университетите на Канада и Япония са изяснили, че системата за редактиране на генома CRISPR/Cas9, на която се възлагат надежди като на потенциално ефективен начин за борба с ХИВ, може да направи имуннодефицитния вирус по-силен. Изследването е публикувано в сп. Cell Reports, пише Lenta.ru.
За да се размножава, ХИВ трябва да вгради своята ДНК в генома на заразената клетка. Тогава клетката започва сама да синтезира елементи на вируса, които се събират в нови инфекциозни частици.
Системата CRISPR/Cas9 е способна да "увреди" ДНК на вируса, като вгражда в нея отделни нуклеотиди, което прави безсмислена шифрованата в нея информация за белтъците и молекулите РНК. Разрушавайки "фабриката" по производство на имуннодефицитния вирус с помощта на изкуствени мутации, CRISPR/Cas9 предотвратява бъдещото размножаване на ХИВ и спира инфекцията.
Но в този безупречен на пръв поглед подход се крие сериозен недостатък. Учените са изяснили, че ХИВ може да придобие устойчивост към системата за редактиране на генома подобно на бактериите, приспособяващи се към антибиотиците. Някои от вирусите, оцелели, след като през тях е преминал CRISPR/Cas9, се оказват защитени от пренаписване на генома с помощта на други мутации.
Според учените се създава парадоксална ситуация. Мутациите, които правят вируса неспособен да се размножава, в друго място могат да му подарят защита от генетични "ножици".
CRISPR/Cas9 работи по следния начин: молекулите РНК разпознават специфичния участък от ДНК, а белтъкът Cas9 осигурява неговото отрязване. В генните технологии на мястото на разреза се вгражда друг ДНК фрагмент, което позволява да се манипулира геномът.
Но ако мутации изменят този участък, то CRISPR/Cas9 не може да направи нищо. Такива мутации са продукт на естествения отбор на вируса.
Изследователите подчертават, че тяхното откритие не означава, че CRISPR/Cas9 няма да е ефективен в борбата с ХИВ. Проблемът лежи в същата област, както и възникването на устойчивост към антибиотиците – лекарствата навремето са били ефективни, но са възникнали нови микроорганизми, на които те не действат.
При разработката на нова генна терапия е необходимо да се отчитат възможните ограничения. Например да се използва не само ензимът Cas9, но и други белтъци, отбелязват учените.
