Подуването на ушната мида е симптом на перихондрит. Ето какво ни разказва д-р Аугущо Морейра.
Перихондритът е инфекция в съединителната тъкан, обгръщаща хрущяла на ушната мида, и евентуално в ушния канал. Обикновено засяга ухото като цяло, без лоба (меката долна част на ухото), който няма хрущял.
Какви са причините за перихондрита?
Перихондритът може да бъде причинен от наранявания, травми, ухапвания от насекоми, изгаряния, пиърсинг, операция или циреи на ухото. Инфекцията често възниква и при хора с възпалителни заболявания, при които имунната система е отслабена, или с диабет. Pseudomonas aeruginosa е бактерията, която най-често бива наблюдавана в случаи на перихондрит.
Какъв е физиологичният субстрат на перихондрита?
Хрущялът е дебелата тъкан, която придава формата, наред с други органи, на носа и ухото. Той е покрит от тънък слой съединителна тъкан, наричана перихондриум, която подхранва самата хрущялна тъкан. Когато е възпален, именно перихондриумът създава клиничното състояние, наречено перихондрит.
Сред факторите, които най-много допринасят за развитието на перихондрит, са недостигът на подкожна тъкан между хрущяла и кожата и намаленото кръвоснабдяване на ушния хрущял - което го прави по-предразположен към развитието на бактериални инфекции.
Лек при болка в ушите с народни рецепти
Какви са основните клинични характеристики на перихондрита?
Първоначалните признаци и симптоми на перихондрита на ухото са: силна болка, зачервяване, оток, повишена локална и обща телесна температура. В тежки случаи настъпва гнойно разтопяване на ушния хрущял – между него и перихондриума и хрущяла се появява гной. Лобът остава непроменен, което помага да се разграничи перихондрит от външен отит.
Перихондритът може да бъде крайно сериозно заболяване. В случай, че не е лекувана правилно, е твърде възможно инфекцията да се влоши до втечнен хондрит - което води до обезобразяване и дори загуба на ухото.
Как лекарят диагностицира перихондрита?
Диагнозата се поставя, като се изследват клиничните прояви, заедно с историята на увреждане на ушите и физически преглед. Тъй като ухото е външен орган, е възможно директно наблюдение и това допълнително допринася за диагностиката. Трябва да се направи диференциална диагноза с чувствителност или флуктуация на мастоидния израстък в темпоралната кост.
На какво се дължат болките в ухото при настинка?
Как се лекува перихондрит?
Лечението се извършва чрез антибиотици, които може да бъдат приложени както перорално, така и интравенозно, в зависимост от тежестта на състоянието. В най-тежките случаи, когато има гной, е много възможно да се наложи операция за източването й. Също така впоследствие може да се извършат манипулации чрез пластична хирургия, за да бъде възстановен нормалният вид на ухото, което е било деформирано.
Лекарят трябва да отстрани всички чужди тела, прикрепени към ухото, като обеци или пиърсинг, например. Също така топли компреси може да спомогнат за успокояване на болката, ако е необходимо.
Какви може да бъдат възможните усложнения на перихондрита?
Перихондритът може да доведе до хондрит, който представлява инфекция в самия хрущял – това вече може да предизвика сериозни увреждания на структурата на ухото и да го деформира. В по-тежки случаи може да се окаже необходимо части от ухото да бъдат отстранени и след това да се приложи пластична хирургия.
Внимание! Статията предлага само информация и не може да се използва за медицинско упътване или инструкция. Винаги търсете лекар-специалист!
