19 микроорганизма бяха включени от Световната здравна организация в списъка на най-опасните за здравето на хората гъбични инфекции.
Гъбичните инфекции са сериозна заплаха за общественото здраве, смятат от СЗО. Организацията подчертава, че тези микроорганизма стават все по-резистентни на съществуващите терапии, които са само от 4 вида, а новите молекули в клиничните изпитвания на компаниите са единици. За повечето липсва и бърза и чувствителна диагностика, казват още от СЗО.
Гъбичките са опасни за хората с отслабена и компрометирана имунна система. В най-голям риск от подобни инфекции са хората с онкологични заболявания, ХИВ или СПИН, трансплатираните, страдащите от хронични респираторни инфекции, както и прекаралите туберкулоза.
Пандемията от COVID пък допълнително е допринесла за разпространението и увеличаването на случаите на гъбични инфекции сред хоспитализираните пациенти по цял свят. С увеличаването на резистентността на най-обичайните видове гъбички – като candida oral и vaginal thrush, рисковете за населението нарастват, допълват от СЗО, цитирани от 24 часа.
Затова оттам са подбрали и 19-те най-опасни патогена. Подборът им е направен на базата на различни критерии - обществено влияние, степен на резистентност, наличие на терапия, доколко смъртоносни са, до какви усложнения водят, какво е разпространението им.
В крайна сметка СЗО оформя три групи – на патогени с критично значение, с висок и със среден риск. В първата попадат - Cryptococcus neoformans, Candida auris, Aspergillus fumigatus и Candida albicans. Във втората - Nakaseomyces glabrata (Candida glabrata), Histoplasma spp., eumycetoma causative агенти, Mucorales, Fusarium spp., Candida tropicalis и Candida parapsilosis. А в последната се нареждат - Scedosporium spp., Lomentospora prolificans, Coccidioides spp., Pichia kudriavzeveii (Candida krusei), Cryptococcus gattii, Talaromyces marneffei, Pneumocystis jirovecii и Paracoccidioides spp.
На базата на анализа си, експертите призовават за по-добро разбиране и адресиране на проблема. Според СЗО е нужно действие по него в три насоки – укрепване на капацитета на лабораториите, увеличаване на инвестициите за разработване на нови медикаменти, засилване на превенцията и профилактиката.
