През последните години ще видите все повече хора, които избягват глутен, брашно, лактоза и какво ли още не. Избягването на нишестени храни и сладкиши е полезно, само ако е необходимо по медицински причини, категорични са диетолозите. По-често елиминирането на брашното се прилага с цел отслабване. Но резултатът често не е този, който очакваме.
Диетологът и треньор Мари Спано обяснява, че премахвайки нишестето от диетата си, хората започват да отслабват. Но не всеки разбира, че излишната течност, а не мазнините, са проблем при наднорменото тегло.
Факт е, че въглехидратите, които получаваме предимно от брашно, се складират в организма под формата на гликоген - всеки грам въглехидрати задържа 3-4 грама вода близо до него.
Още: Тези видове брашно са едни от най-здравословните
Какво се случва, ако се откажете от въглехидратите генерално?
Според Мари Спано, отказвайки се от скорбялни храни, човек започва да изпитва безсъние, гадене, световъртеж и най-лошото е, че мозъчната му дейност се забавя. За да компенсира липсата на въглехидрати, които са основният доставчик на енергия, тялото започва да използва кетони - въглеводородни частици. Използването им води до лош дъх, слабост и хронична умора. Постепенно тялото свиква с "новото гориво" и симптомите на умора изчезват.
Американската кардиологична асоциация публикува данни, които показват, че избягването на зърнени продукти в продължение на 20-30 дни влияе върху нивото на невротрансмитера серотонин в мозъка. Това означава, че колкото по-малко въглехидрати приемате, толкова по-лошо е вашето психично здраве.
Още: Решено: Алтернативният данък за гъбарите остава
Освен това зърнените храни помагат за намаляване на риска от сърдечни заболявания, инсулт, затлъстяване и дори диабет тип 2.
Експертите от асоциацията обясняват, че въглехидратите са основният източник на енергия за работата на всички органи, растежа и клетъчното делене.
Възможна ли е наистина диета без брашно?
Марина Копитко, която е доктор на медицинските науки, смята, че теоретично е възможно да се откажем напълно от брашното, но същевременно организмът ни трябва да получава всички онези полезни вещества, които се съдържат в пшеницата от други продукти.
Пшеницата и ръжта съдържат 10 до 13 процента протеин, 6 до 70 процента въглехидрати, 2,5 до 4 процента мазнини. Само 200 грама хляб на ден покриват 25-30 процента от дневната нужда от протеини и 30-40% от необходимото количество въглехидрати. Освен това хлябът може частично да задоволи нуждите на организма от калций, фосфор, калий, магнезий и желязо. Плюс, разбира се, да му набави и необходимите протеини. Неслучайно изразът „хлябът е главата на всичко“ е роден в Русия.
Германски учени са установили, че отказвайки се само от хляба, човек се лишава от антиоксиданти, които предотвратяват развитието на рак на дебелото черво. Това съобщава д-р Томас Хофман, който е ръководител на проекта за изследване на въздействието на зърнените култури върху човешкото тяло.
Немски експерти уверяват, че в кората на хляба има много повече хранителни вещества, отколкото във вътрешността му.
