Някои гени могат дълго време да влияят на продължителността на живота, но за тази цел е важно тяхното взаимодействие с външни фактори. Например своята роля играят физическите упражнения.
Изследователите от университета на Бъфало са изучили как гените на допаминовата система на мозъка влияят върху продължителността на живота и поведението на лабораторни мишки.
Допаминът се явява невромедиатор, който помага да се контролират мозъчните центрове на "възнаграждението" и "удоволствието", а също така регулира нивото на физическа подвижност и емоционална реакция.
Учените са изяснили, че генът на допаминовия рецептор D2 (D2R) влияе значително на продължителността на живота, теглото и двигателната активност на гризачите, но само при условие на такива аспекти като социално взаимодействие, сензорна и когнитивна стимулация и – което е най-важно – физически упражнения.
В такъв случай мишките живеели с 16-22 процента по-дълго, в зависимост от нивото на експресия на D2R, в сравнение с животните, в живота на които не достигали споменатите фактори.
Учените смятат, че за първи път са успели да докажат, че взаимодействието на гена D2R и факторите на външната среда играе важна роля в продължителността на живота и стареенето.
Статията с резултатите от изследването е публикувана в сп. Oncotarget Aging.
