През юни здравният министър Петър Москов сподели редом с други свои екстравагантни проекти и идеята да се облагат с данък храните, определени от него като вредни.
Какво се случва с тази идея, 5 месеца по-късно?
Министърът успя да обедини срещу себе си почти всички разумни хора в държавата. Предизвика ги да коментират, да търсят аргументи срещу въвеждането на поредния безсмислен налог, а той остава някак встрани от диалога. Не влиза в спор, бяга от дискусии, не се явява на дебати по темата.
Ако той наистина искаше да чуе становищата на максимален брой засегнати от евентуалния акт, едва ли би казал, че всички, които са срещу данъка, са идиоти.
Ако реално се вълнува от опасенията на обществото за последствията, би поръчал на медийните си експерти да прочетат какво пишат хората в Интернет форумите за идеята му. И би се засрамил.
Ако е истински загрижен за здравето на нацията, би впрегнал усилията на екипите си да разработят програми за ранно детско развитие, в които балансираното хранене е съчетано с активна двигателна дейност, програми за повече спорт в училищата и др.
Нищо подобно.
Вижда се празно говорене в медиите, екстравагантно поведение и категоричен отказ да бъдат чути различни мнения. Ярка илюстрация е изреченото от министъра в национален ефир, в предиобедно предаване за домакини: “Мнението е като задника - всеки го има, но трябва ли всеки да си го показва.
Едва ли това поведение може да се отдаде на вродената за министър “денди шалче” екстравагантност, хаотичност и безпардонност. По-скоро прилича на стратегия - говорете си, не ми пречите; каквото съм намислил, ще го направя.
Лошото е, че в този шум, публиката се загубва и пропуска истински важното.
Социологическите проучвания сочат, че голяма част от хората или не знаят за готвения данък, или не взимат насериозно поредното Москово безумие. Друга голяма група смята, че данъкът вече е факт, капка в дъжда от нови данъци, който се изля върху свикналия на всичко българин - данък “градинка”, данък “уикенд”, скок на цените на винетките и др.
Затова е нужно да се внесе яснота.
1. Данък за общественото здраве е още само идея на министъра. Идея, облечена в текст на проект на закон и мотиви, качени на интернет сайта на здравното министерство. Не е предложена за истинско обществено обсъждане; не е публикувана в интернет портала на МС за обществени консултации на законопроекти и други актове (бел. ред. - strategy.bg); не е изпратена за официално съгласуване с останалите министри в кабинета, каквато е задължителната процедура за един нормативен акт преди разглеждането му от Министерския съвет.
2. Ако идеята все пак стане проект на закон, а този проект бъде приет от Народното събрание, той със сигурност ще бъде обжалван пред Конституционния съд и вероятно ще се стигне до наказателна процедура на Европейската комисия и разследване за незаконна държавна помощ поради дискриминационния характер не акта.
3. Ако въпреки всичко това данъкът бъде въведен, негативните последствия ще са както за всички хора в България, така и за международния имидж на страната ни.
4. Последствията за потребителите
Всички цени ще скочат, не само на онези стоки, в които има т.нар. вредни съставки.
Най-евтините храни, купувани от най-бедните, ще поскъпнат най-много. Няма да живеем по-здравословно, а по-бедно. С един и същи доход ще можем да купуваме по-малко.
5. Последствията за държавата
100 000 семейства ще бъдат засегнати. Хиляди ще останат без работа, на улицата.
Български заводи ще се затворят и преместят в Румъния, както заводът за шоколадови десерти на Монделийз Интернешънъл (производител на „Милка“ в Своге) от Унгария бе преместен в Чехия.
Малки и средни предприятия ще фалират.
България не само няма да привлече нови инвестиции, но ще загуби и вече съществуващите.
Вместо за спортни съоръжения, държавата ще плаща за безработни.
6. Последствията за управляващите
Българите ще задълбочат убеденоста си, че политиците ни лъжат постоянно. Защото предложението на Москов превръща всички предизборни обещания в лъжи.
Коалицията ще изгуби електорат, както Реформаторският блок изгуби местните избори в ключови градове, заради екстравагантното решение на Москов да обяви въвеждането на нов данък точно преди изборите и да го рекламира между двата тура.
И ако всичко, казано дотук, не е достатъчно, да погледнем какви здравословни проблеми би решил евентуалният нов данък.
Министърът твърди, че с данъка ще пребори затлъстяването. Само че, в България по-големият проблем не е затлъстяването, а недохранването. Той ще се задълбочи, тъй като много хора ще бъдат принудени да гладуват или да купуват още по-некачествени храни, тъй като ще са единствено достъпни.
По данни на самото здавно министерство в България децата до 14-годишна възраст през 2014 г. са консумирали по-малко въглехидрати, мазнини, мастни киселини отколкото през 2004 г. Делът на въглехидратите в енергийния прием на децата над 7 години е под препоръчителния. Като се обложат с данък всички мечтани сладости, те ще станат лукс и децата ще ги получават само по Коледа и Великден. Тогава нивата на горните показатели сред някои групи в България ще паднат и под африканските, тъй като в момента са съизмерими.
Ще се увеличи ръстът на хранителните разстройства - булимия, анорексия, бигорексия, тъй като ще се намали приемът на жизненоважни вещества.
Сега 70% от българите не практикуват спорт през свободното си време. 50% от мъжете и 70% от жените нямат енергични физически натоварвания през нито един ден от седмицата. 30% от децата между 10 и 19 години нямат никаква физическа активност през свободното си време. Делът при момичетата е 2 пъти по-висок от дела при момчетата. Ще се промени ли тази картина с въвеждане на данъка? Категорично не.
Т.е. въвеждането на данъка не само, няма да постигне ефекта, който преследва, но напротив, ще задълбочи съществуващи проблеми.
Някои подозират, че единствената цел на въвеждането на данъка е да се налеят пари в продънената хазна. Въпреки че Москов заяви, че би бил щастлив, ако нито лев от него не бъде събран. Но според икономическите експерти фискалният ефект действително ще е нулев. Лабораторията за изследване на риска на Иван Костов е установила, че ако се съберат 140 млн. лв. от данъка, 135 млн. лв. от тях ще отидат за администрирането му.
От всичко казано дотук става ясно, че здравният министър Москов не е реформатор, а имитатор. Имитира реформи като предлага данъци. Може би, защото доказа, че нито една реформа в здравеопазването не е по силите му.