- Как се промени светът, какво ни предлага днес, ние с какво променихме ежедневието си?
- Светът днес ни предлага постоянно екстремно състезание. То се провежда в условията на изолация, неясно бъдеще и трудно планиране. Теренът е липса на сигурност в работен план и засилена грижа за финансите. Усещането за изплъзване на възможности и взаимоотношения са сериозни препятствия. Все повече хора споделят, че не могат да държат живота си в баланс и да участват в постоянното надбягване.
А връзката между психиката и телесното здраве е пряка. Стабилността и на двете зависи от устойчивото поведение, свързано с грижата за всяка част от нас самите. Когато знаем, че сме участници в житейски маратон, ни е нужно и добро зареждане с енергия.
- Защо казвате, че толкова много хора изпитват апатия, потиснатост, не вярват в нищо и никого, не усещат мотивация и смисъл, мислят катастрофично и гневно в условията на новия тип живот?
- Пандемията наложи неяснота и липса на плановост, а това води до постоянно отделяне на стресовите хормони адреналин и кортизол. Тревожността се мултиплицира всеки ден с невъзможността да имаме елементарна сигурност. Така инстинктът за самосъхранение става основният ни двигател. Той действа за сметка на креативността, себеразвитието, опознаването на възможности и хора. Изолацията намали много физическия контакт, а с него ни липсва окситоцин и допамин, които ни дават радост, спокойствие, желание да поддържаме дадено поведение. Оставането в едно пространство, мигрирайки между дивана, банята и хладилника, донесе инертност, скука и усещане за натежало тяло, което губи сетивността си и потиска всичко с храна или алкохол.
В тези битово-работни и несигурни времена, най-много работи оста на стреса. Това е оста между хипоталамус, хипофиза и надбъбречни жлези. Така например, колкото повече кортизол от надбъбречните жлези поради стрес има, толкова по-склонни ставаме към потиснат общ емоционален фон, по-критични, по-недоверчиви и черногледи. Колкото по-малко допамин от мезолимбичната система - толкова по-малко щастливи моменти, загуба на мотивация и обезсмисляне на действията. Тук са включени и много други биохимични вещества като вазопресин, кортикотропин, серотонин... Всички те в различна степен се дебалансират именно от прекалено дългия период на стрес и тревожност. Ето как пандемичната умора доведе до депресивна симптоматика и изчерпване при много хора. Поради всички тези причини е нужно да се обърнем към себе си и да потърсим ефективна грижа!
- Как да стане това?
- На първо място да осъзнаем, че тялото ни е много мощно оръжие, чрез което можем да вентилираме негативните емоции. Спортът пък е незаменима храна за презареждане, за да се справим с тревожността и депресивните епизоди.
Съвсем ясна е зависимостта между физическите натоварвания и честотата, с която човек може да стигне до депресивни състояния. Колкото по-често натоварваме тялото си, толкова по-малка е вероятността да „изпадаме” в депресивни епизоди. Не случайно в кабинета чувам следните реплики: „Това много ме напряга, чувствам се нервен!”, „Когато бях дете и тичахме, се сещам, че ми ставаше добре!” .
Затова и подкрепям с две ръце кампанията „Красив ум в красиво тяло“ на веригата концептуални фитнеси Next Level. Идеята е да подкрепим менталното здраве на хората посредством физически упражнения. Работим усилено и върху специална платформа, която ще стартира до няколко седмици и ще даде възможност на потребителите да разберат повече за състоянието си. Освен това там могат и да получат безплатни тренировки, подходящия за справяне с индивидуалния тип неразположение.
- Но как точно фитнесът ще ни помогне да избегнем депресивните състояния?
- Тъй като през цялото време говорим за функционирането на психиката ни, то нека наистина проследим влиянието на спорта върху нея. Аеробните упражнения подобряват паметта. Притокът на кислород и добрия кръвоток балансират функционирането на двете хемисфери и така обработваме по-добре информацията. Заедно с това, отивайки на тренировка, гарантирано ще спрем трескавото “обикаляне” на мозъка из проблемните казуси. Ще научим префронталният ни кортекс да избира фокусът на своето внимание. Това е умение, нужно през целия житейски път.
Изпълнявайки с ясни инструкции упражненията, ще накараме мислите си да станат по-стройни и натрапливото фиксиране върху тревогата ще има отлив.
Една цялостна силова тренировка, ще ни даде увереност във възможностите. Самият факт, че ние се концентрираме, за да координираме командите от мозъка със съответният мускул, е предпоставка за изграждане на по-добра концентрация на вниманието и дисциплина в поведенчески аспект. В последствие, това може да се съотнесе до всяка друга дейност, която извършваме пред компютъра, в работни условия, когато имаме проект или задача. Заедно с това, редовните тренировки са основа за по-добра самооценка, защото усещаме цел, реализация и конкретно справяне. И това не е случайно, защото се зареждаме с ендорфини. А в следствие на приятната физическа умора, е по-вероятно да има и по-качествен сън. Когато чрез добра тренировъчна програма съумяваме да изчистим потискащите и фаталистични мисли и постигнем по-добро качество на съня, правим и една друга важна услуга на своето тяло, а именно нивата на лептин и грелин, които отговарят за глада, се балансират и така честото прекаляване с храната изчезва.
- Фитнесите отварят днес. Какво мислите за груповите занимания, които се практикуват там?
- Депресивната симптоматика не рядко е свързана с емоционален глад или несъобразен хранителен режим. В този аспект добре действа и аеробната тренировка, която ни лекува с всеизвестните ендорфини. А след това практикуването на стречинг, задвижва още по-оптимално лимфната система и изчистваме всички токсини от тялото.
Контактът с други хора, с които тренираме в едно и също пространство, ще ни накара да усещаме свързаност, принадлежност и единомислие. Това е много важна потребност за нас човешките същества, особено в пандемичните условия, рамкиращи ни в самота, изолираност и страхове. В края на всяка групова тренировка, човек има много ясно усещане за постижение, съизмерено с околните и общия положителен емоционален фон. Това постижение дава нужния Ви допамин, за да имате мотивация в ежедневието си. Точно допаминът е биохимичното вещество, което ни кара да избираме поведение, което ни носи положителни последици. Затова, когато имаме последователност в тренировките, без отлагане в продължение на поне един месец, нашият мозък и тяло започват да си търсят раздвижването. „Усилието”, както сме усещали в началото, става удоволствие.
- Просто да правим нещо или да спортуваме спрямо напътствия на фитнес инструкторите?
- С добрата цялостна, силова тренировка или комбинация от прости, но много горещи танцови движения, които са своеобразно кардио натоварване, кортизолът ще бъде изместен от ендорфините и допамина. Така рационалната част от мозъка ще е способна да прави планове и да взема решения все по-добре. Важно е да сме постоянни и устойчиви, а това често се постига само чрез дисциплината на инструкторите в залата. Когато се научим чрез устойчивостта да презареждаме, тогава ще сме готови и за постижения. Тогава няма да има място за тежки емоции и безсмислие...
Спортът не е непременно състезание, той е грижа, удоволствие, общуване и психично здраве. Ден след ден тревожността ще отстъпва място на реалното справяне, на постиженията, на дисциплината и усещането, че владеем живота си.
