Правителството на унгарския премиер Орбан систематично подкопава устоите на демокрацията. ЕС обмисля налагането на санкции срещу страната, която според мнозина експерти вече е в зоната между демокрацията и авторитаризма.
Независимият унгарски сайт 444.hu излезе миналата седмица със заглавието "Сорос, Сорос, Сорос, Сорос". Според него, унгарското правителство общува с гражданите на нивото на едно петгодишно дете.
Повод за статията беше реакцията на унгарското правителство на критичната резолюция на Европарламента към Унгария заради погазването на принципите на демократичната и правова държава. Унгарският външен министър Петер Сиярто нарече резолюцията "докладът Сорос", а гласуването - "нова атака на мрежата на Сорос срещу Унгария".
Без право на глас в Европейския съвет?
Тази яростна реакция е обяснима: както и в случая с Полша, срещу Унгария също може да започне наказателна процедура по смисъла на член 7 от Договора за ЕС, предвиждащ наблюдение на дадена държава за спазването на върховенството на закона. Ако в хода на този мониторинг бъдат установени тежки нарушения на действащото право, на Унгария може да ѝ бъде отнето правото на глас в Европейския съвет.
Едва ли ще се стигне чак дотам, но дори и наблюдението е достатъчно неприятно за правителството на Орбан. За последен път подобен мониторинг беше проведен преди четири години, когато бяха установени значителни нарушения на принципите на правовата държавност и демокрацията. През юли 2013 година Европарламентът одобри с мнозинство доклада на евродепутата Руи Тавареш за Унгария. От това обаче не последваха никакви санкции срещу Будапеща. Оттогава насам състоянието на демокрацията и правовата държавност в страната на Орбан се влоши значително. Последните примери в това отношение са оспорваните закони срещу неправителствените организации и затягането на процедурата за даването на убежище.
Врагът Сорос и неправителствените организации
В началото на април правителството на Орбан прие набързо поправка в Закона за висшето образование, която очевидно цели закриването на Централноевропейския университет в Будапеща, основан от Джордж Сорос. Правителството на Орбан вижда в него ковачница на кадри на Сорос. То подготвя и закон, който ще задължи неправителствените организации да посочват във всеки официален документ, че се финансират от чужбина - ако дарените средства надвишават определена сума.
През март т.г. унгарското правителство затегна мерките за даване на убежище. Докато чакат решение на молбите си, бежанците, в т.ч. и непълнолетните над 14 години, ще бъдат затваряни в т.нар. транзитни зони по границата. Текст от закона позволява да се прекратява незабавно процедурата за предоставяне на убежище за онези бежанци, които не съдействат достатъчно на властите. Върховният комисариат за бежанците към ООН вижда в новите правила открито нарушение на международното право. През последните две години Унгария на няколко пъти затегна правото за даване на убежище. Така например заловените във вътрешността на страната нелегални мигранти и бежанци могат да бъдат незабавно екстрадирани. Юристи оценяват тези разпоредби също като нарушение на международното право.
От септември 2015 година Унгария съди по бързата процедура всички нелегални бежанци, тъй наречените "нарушители на границата". Експертите виждат в тази практика нарушение на основните правни принципи, на европейското право и правото за предоставяне на убежище. Затова от декември 2015 година срещу Унгария върви наказателна процедура за нарушение на европейските закони.
Систематично подкопаване на демокрацията
Още с идването си на власт през 2010 година Виктор Орбан и неговата партия Фидес предприеха поход срещу демократичната и правова държавност. С две трети мнозинство в парламента управляващите често формулират законите така, че формално да не нарушават европейското право.
Такъв е случаят с приетия през декември 2010 година нов медиен закон. Формално той не ограничава свободата на пресата в Унгария, също така официално в страната няма и цензура. Но в същото време законът регламентира строго работата на журналистите в обществено-правните медии, които на практика са превърнати в рупори на правителството, тъй като се ръководят и надзирават от верни на Орбан хора.
Същото се отнася и до правосъдието в страната: само формално то е независимо, а в действителност се контролира от Орбан чрез предани нему хора. Да вземем например ръководителката на Националния съвет на правосъдието (унгарския вариант на Висшия съдебен съвет), която има правото да разпределя определени дела на избрани от нея съдилища. Освен това през 2013 година, с поправка в Конституцията, правителството оряза значително правата на Конституционния съд.
В сивата зона
Всичко това дава основание на много унгарски и чуждестранни експерти да поставят Унгария в сивата зона между демокрацията и авторитаризма. Виктор Орбан нарича това "нелиберална демокрация". Той формулира принципите ѝ в своя реч през 2014 година: в нея има място и за свободи, но държавните и националните интереси винаги стоят над правата на гражданите.
Източник: Дойче веле
