След тези повече от 10 години, в които Никола Груевски и неговата партия управляваха в условията на почти пълен произвол, Македония е буквално на дъното. Има ли надежда за тази "пленена държава", както я нарече Брюксел?
Само часове след встъпването в длъжност на новото македонско правителство беше извършено покушение срещу Никола Тодоров, министър на здравеопазването в досегашното правителство на ВМРО-ДПМНЕ. Тодоров не пострада от изстрелите.
Съдбата на едно дете
През февруари 2015 деветгодишната Тамара Димовска си отиде от този свят, понеже не получи навреме държавна подкрепа за лечение в чужбина. В надигналото се обществено възмущение критиките бяха насочени най-вече срещу министър Тодоров. Покушението срещу него беше извършено от дядото на Тамара.
Малкото момиче се превърна в символ на борбата срещу дълбоко загнездилата се корупция, срещу едно правителство, което изхарчи стотици милиони евро за фалшиви исторически паметници и барокови сгради, но не намери 30 хиляди евро за лечението на детето. След като държавата остави внучката му да умре, 60-годишният дядо реши да вземе правосъдието в свои ръце.
Македонското общество е тежко разединено в резултат от почти 11-годишното управление на ВМРО-ДПМНЕ и двете години дълбока политическа криза. „ВМРО отрови обществото с ужасяващото разпалване на етнически национализъм. Сега новото правителство трябва да работи умно и делово, за да се успокоят духовете - във и около Македония”, казва депутатът от Бундестага Йосип Юратович, който добре познава ситуацията на Балканите. „Засега политическата криза приключи, но икономическата и социалната криза продължават”, добавя той.
Демократурата на Груевски
В годините, през които лидерът на ВМРО Никола Груевски управляваше в условията на почти пълен произвол, страната се превърна от балкански отличник в един от най-големите проблеми в Югоизточна Европа. Македония, която Европейската комисия в последния си доклад нарича „пленена държава”, под ръководството на Груевски се превърна в демократура, където партията на премиера контролира всичко - съдебната система, медиите, администрацията. Когато на 27 април привърженици на Груевски щурмуваха парламента, за пореден път стана ясно, че пипалата на неговата система са проникнали дълбоко, включително и в службите за сигурност.
ВМРО спечели парламентарните избори през декември 2016, но не успя да получи правителствено мнозинство. Албанската партия „Демократичен съюз за интеграция”, която осем години беше коалиционен партньор на ВМРО, смени фронта и реши да сътрудничи с опозиционните социалдемократи. Но президентът Георге Иванов, доверено лице на ВМРО, отказа да връчи мандат за сформиране на правителство на лидера на социалдемократите Зоран Заев. А Заев беше съумял да състави коалиция с три партии на албанското мнозинство, която разполагаше с отчетливо мнозинство - 67 места в 120-членния парламент. Нека да припомним, че албанците са най-голямото национално малцинство в Македония и съставляват 25% от населението. Иванов склони да връчи мандата едва в средата на май, и то само поради масивния международен натиск.
Милиони и милиарди
„Правителствената криза приключи, но кризата в Македония навярно ще продължи”, смята политологът Тобиас Флесенкемпер, който ръководи балкански проект към Европейския център за европейско образование в Ница. „Голяма и трудна е задачата да се тласне страната към обществен поврат, а последните години да се преосмислят по такъв начин, че да не се надигнат нови антагонизми вътре в обществото”, добавя експертът.
На всичко отгоре в момента никой не може да каже в какво финансово положение е Македония. Според статистиката, през последните осем години Груевски и неговото правителство са направили поне 5 милиарда евро дългове. Само проектът „Скопие 2014” струваше 700 милиона. Изграждането на стотици псевдо-исторически паметници и барокови постройки в столицата се намираше под непосредственото наблюдение на премиера, като целта беше да се потвърдят и възпеят „античните корени” на македонците. Част от парите се вля в клиентелистката система на Груевски, която му помогна да печели избори след избори през тези десет години.
"Това е най-големият ни проблем"
Коалиционното правителство на Заев, в което в крайна сметка влязоха само две албански партии, е изправено пред големи предизвикателства и на международната сцена. „Членството в ЕС и в НАТО е главният приоритет на нашето реформаторско правителство”, обяви Заев. Редом с наложителните вътрешни реформи, главна пречка си остава спорът за името с Гърция. От 2008 година насам Атина блокира членството на Македония в НАТО, а от 2009 и старта на преговорите за еврочленство. При това положение не е чудно, че новият външен министър Никола Димитров реши първото му официално посещение да бъде именно в Атина.
„Това е най-големият ни проблем”, казва Димитров. Но решение на този въпрос изобщо не се вижда. А и най-напред трябва да се решат проблемите в самата Македония - и чак след това да се търси компромисно решение с гръцките съседи.
Докладчикът за Македония в Бундестага, християндемократът Торстен Фрай, смята, че сега всичко е в ръцете на новото македонско правителство. „Германия и ЕС са изцяло на страната на Македония. Ако има напредък, тогава със сигурност ще се увеличи и натискът върху Гърция в спора за името”, казва Фрай в интервю за ДВ. Според него обаче още е рано да се говори за начало на преговорите за еврочленство, понеже „дългогодишният политически конфликт в страната я върна назад в интеграционните процеси. Македония най-напред трябва да даде доказателства за положително развитие”, подчертава Фрай.
Източник: Дойче веле
