Всеки ден морето погребва хора. Отчаяни и обезверени бегълци, които не виждат друг изход, освен да рискуват живота си, доверявайки се на престъпни банди. Нима ЕС би могъл да възпре тези хора? И как точно?
Бежанци от Нигерия, Гвинея, Бангладеш се доверяват на криминални банди, които им обещават да ги закарат първо до Либия, а оттам и до Европа. Само че пътят през Средиземно море е дълъг, лодките са напълно непригодни за подобно опасно плаване и препълнени. Много от тях се обръщат, хората се давят.
Вече близо 41. 000 бежанци пристигнаха през тази година в Италия - с 10 000 повече, отколкото през 2016 г., сочат данните на Международната организация по миграция. Над 1000 души са загинали по опасния маршрут само през тази година. Това че жертвите на рискованото пътуване не са повече, се дължи главно на италианската брегова охрана и доброволните сътрудници, които почти всеки ден спасяват давещи се хора.
ЕС все още не успява да сложи край на тази трагедия. "След затварянето на турската граница хората са принудени да прибягват до услугите на каналджиите", изтъква Барбара Лохбилер, говорителка на Зелените в Европейския парламент.
За бежанците, дошли на гръцките острови през Турция, през миналата година ЕС намери някакво, макар и компромисно, решение – известната на всички сделка с Турция. Според това споразумение, Анкара се задължава да спира нелегалната миграция към ЕС.
В отговор на това европейците се задължиха да предоставят шест милиарда евро за издръжката на бежанците в Турция. Въпреки възникналите политически проблеми, трябва да се отбележи, че споразумението досега има ефект. Вече няма почти никакви сирийски бежанци, които да пристигат нелегално в Европа.
По примера на това споразумение Брюксел иска да се споразумее и с държавите от Магреб – и най-вече с Либия. Защото, както констатира австрийският вътрешен министър Волфганг Соботка, "спасението в открито море не бива да се превръща в пропуск за влизане в Европа". С други думи – целта е да се пречи на потенциалните мигранти да се отправят на път за Европа през Средиземно море.
„Либийските приемни центрове приличат на концентрационни лагери”
"За да се направлява потока на мигрантите от Либия", както се изрази върховният представител на ЕС по външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини, още през февруари беше разработен план от десет точки. Планът предвижда да се подобрят професионалната подготовка и техническото оборудване на либийската брегова охрана, а бежанците да бъдат настанявани в "подобаващо уредени приемни центрове".
Равносметката на постигнатото досега обаче е отрезвяваща. Програмата за подобряване на кадровата подготовка трябваше да завърши още през пролетта на 2017 година. Дотогава Либия трябваше да е вече в състояние самостоятелно да контролира своите териториални води. Досега обаче са обучени едва 100 сътрудници на бреговата охрана. А германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен смята, че е нереалистично да се очаква от Либия в скоро време да разполага с лодки и друга екипировка за борба срещу каналджийските банди. Въпросът за оборудването все още се обсъжда в ЕС, защото подобни доставки по принцип са възможни само за страни, на които Европа може да гласува доверие.
"В състоянието, в което Либия се намира понастоящем, това е напълно невъзможно", подчертава Лохбилер. Тя припомня, че според доклади на германското външно министерство, условията в бежанските центрове в Либия са като "в концентрационни лагери".
"Много далеч от реалността"
Политическата ситуация в Либия е изключително трудна: страната на практика има три различни правителства, след падането на Кадафи през 2011 г. тя е силно разединена. Племенни вождове, милиции и терористични групи контролират обширни части от територията ѝ.
Според говорителката на Зелените в Европейския парламент, Барбара Лохбилер, изобщо не може да се говори за някаква сигурност в либийските приемни центрове. Тя смята, че трябва да се води по-решителна борба срещу причините, които карат хората да бягат от страните си:
"Трябва да се подкрепят мирните преговори под егидата на ООН, да се оказва помощ на съседните на Сирия страни - например Ливан и Йордания, за да могат те по-великодушно да приемат бежанци, така че хората да са в състояние да изпращат децата си на училище, да имат достъп до трудовия пазар. Трябва също да се облекчи положението в бежанските лагери, особено що се отнася до медицинските грижи", подчертава Лохбилер. Същевременно тя признава, че тези мерки могат да имат някакъв ефект само в средносрочна и дългосрочна перспектива.
Легални възможности
Според нея, трябва да се търсят също така и легални възможности за приемането на бежанци, така че те да не са принудени да се осланят на каналджийските банди.
"Това, че хора продължават да поемат по опасния път през Средиземно море и да излагат на риск живота си, показва само, че те нямат друга възможност", казва Аспасия Пападопуло от неправителствената организация "Европейски съвет за бежанци и мигранти". Тя също настоява да се търсят легални възможности за прехвърлянето на бежанци. В ЕС тези искания обаче срещат отпор от страна на много държави. „Липсва политическа воля, а последиците понасят хората, които загиват в Средиземно море”, критикува Пападопуло.
Източник: Дойче веле
