Дълго време се чудех как да представя актьора Владимир Пенев в това интервю. Дали да говоря за великолепните му театрални превъплъщения, които съм гледала в театъра, или пък да разкажа за емблематичните му роли в телевизията и киното, които всички познаваме. Чудех се дали пък да не подходя по-биографично - да изредя всичките му роли и награди в спретната колонка. И после се предадох - няма никакъв смисъл да обяснявам кой е той, поради простата причина, че всички знаят кой е Владо Пенев.
Само преди ден той спечели награда "Икар" за най-добра мъжка роля в постановката "Великденско вино" на Константин Илиев, режисирана от Явор Гърдев в Народен театър "Иван Вазов". До преди няколко дни пък Пенев бе част и от Международното жури на 27-ия София Филм Фест, освен това участва и в новия документален филм на Касиел Ноа Ашер "Войник на съдбата", посветен на актьора Йосиф Шамли, който си отиде през 2019 г.
С Владимир Пенев си поговорихме за фестивала, за Йосиф и за един от начините да се съхраним от тоталното разделение, което властва из целия свят.
---------------------------------------------------
Наградите на 27-ия София Филм Фест вече са раздадени. Вие бяхте член на Международното жури - какво е впечатлението ви от филмите, които трябваше да оценявате?
Мисля, че селекцията беше добра. Професионалното ниво, на което са направени филмите, беше добро. Естествено, изглеждат някак мрачни. Изглеждат някак еднопланови, но разбирам, че това са темите, които вълнуват хората в момента. Това са нещата, които се случват около нас, които имат значение и с които си заслужава да се занимаваме.
Стефан Китанов-Кита (директор на София Филм Фест) и Владимир Пенев, сн. Иван Дончев за София Филм Фест
По какви критерии разглеждахте филмите в конкурса? Или по-скоро слушахте интуицията си и собствения си вкус?
Разбира се, че по чисто професионални критерии. Понеже аз съм актьор, а не съм някакъв анализатор, за мен е важно филмът да ме развълнува. Историята, която ми разказват, да ме докосне, да бъда емпатичен с нея. Мисля, че и точно такива филми наградиха – начинът, по който те са разказани, те докосва, засяга те и става лично.
"Зелената идея" е основна тема на фестивала тази година, но за вас не е никак нова. Знаем, че сте страстен градинар. Ако погледнем глобално на въпроса: възможно ли е тепърва да обърнем процеса и поне малко да възстановим природата, която с десетилетия унищожавахме или трябва да се примирим и да се постараем да запазим малкото, което ни е останало?
"Зелената идея" е нещо много хубаво и винаги съм казвал, че, както повечето неща се правят кампанийно – дайте да изчистим една улица, или цял град, или цялата държава за един ден – така не става. И "зелената идея", и това да бъдем грижовни към природата, към заобикалящата ни среда, е процес и ти трябва да се включиш в този процес пълноценно. Аз садя една градина тук пред вкъщи, в центъра на София, в която вече има дървета на близо 40 години, т.е. 40 години се занимавам с това и няма вариант да кажа "аз сега не мога да се занимавам с това" или "ще го отложа за по-нататък". Или се занимаваш с това, или не се занимаваш. Аз се опитвам да променям климата към по-добро. Не съм сигурен, че можем всички заедно да спрем това, което се случва, но се надявам, че има разум сред нас и този разум ще победи.
Документалнит филм "Войник на съдбата" силно ме разтърси. Аз лично не познавах Йосиф Шамли и въпреки това искрено се разстроих. На вас как ви подейства документалният филм на Касиел Ноа Ашер – сега, когато го гледахте за първи път?
Разбира се, много емоционално. Особено с откъсите, в които Йоско играе някакви неща, с разказите на колегите и приятели, в които всеки има своя гледна точка, своя история. Беше много емоционално.
От филма усетих, че Йосиф е бил изключително талантлив и обичан от колегите си актьор, който обаче сякаш никога не е усетил искрена, дълбока подкрепа – нито морално, нито финансово. Така ли е?
Напротив – той беше много обичан и много подкрепян от всички. Точно затова е странно това, което направи – неочаквано беше. Или поне за мен. Той беше много подкрепян и много обичан.
Можете ли да опишете Йосиф Шамли с една дума? Как бихте го нарекли, ако сега стоеше пред вас?
О, с една дума не мога. Той беше много задълбочен, особено когато влезеше в някакъв нов проект, който го интересува, който го вълнува – да не кажа, че всички бяха такива. Задълбочаваше се страхотно и много искаше да научи максимално повече неща. Дори такива, които не са му от особена полза. Но, както разказах и във филма, понеже беше любопитен и научаваше някакви неща, изведнъж нещо, което си мислиш, че никога няма да ти свърши работа, всъщност ти свършва работа. Когато бяхме заедно в Япония, той ни каза какво точно представляват едни странни неща.
Смешен човек – много съм се забавлявал с него, много се смеех. Много му се подигравах – имаше великолепно чувство за самоирония, ама великолепно! Абсолютно понасяше шегите, които си правех аз поне с него, по много хубав начин. Това ме забавляваше. Аз лично имам само светли и хубави спомени с Йоско. Много, много смях имах с него.
Владимир Пенев преди церемонията по връчването на наградите "Икар", сн. БГНЕС
Получихте наградата "Икар" за главна мъжка роля за превъплъщението ви в образа на поп Кръстьо във "Великденско вино". Колко е тежка ролята на предателя на "единствения неоспорим български герой" по думите на режисьора Явор Гърдев?
Не знам защо така се получава в творческата ми биография, че играя предимно някакви крайно отрицателни персонажи, като почнем от може би най-черния герой – Фьодор Карамазов, през Капитана в "Мъртвешки танц" на Стринберг, Бащата в "Завръщане у дома". Всичките тези са някаква еманация на човешкото падение – някъде в дъната на човешката психика. Това, разбира се, е много интересно за изследване. Отрицателните персонажи винаги са много по-интересни за актьорите, защото съдържат много повече изненади и неочакваности.
Колкото до Поп Кръстьо - аз не съм го мислил като отрицателен персонаж. Мисля, че е жертва на едно разделно време, не много различно от това, в което ние живеем в момента. Това време го нарочва, поставя го там, където нито той би искал да бъде, нито реално е заслужил някак си. И да има някакви прегрешения и грехове, те не са толкова големи, колкото му е вменено. Цялата пиеса се занимава с това – мисля, че наистина е гениална. По-добър български текст като че ли не съм правил. Аз съм работил няколко текста на Константин Илиев. Досега си мислех, че "Нирвана" е най-хубавото нещо и тя наистина е изключителна пиеса. Но "Великденско вино" е невероятна, наистина – като драматургия, като вътрешна енергия, като всичко.
Тази пиеса се занимава с до някаква степен оневиняването на поп Кръстьо. От друга страна пък той самият си носи вина, носи си кръст. Аз не съм гледал нито едно представление на "Великденско вино" и това по някакъв начин е по-добре, защото нямам идея колегите какво са правили преди мен. За мен беше важно персонажът да извърви пътя до покаянието. До осъзнаването на това кой съм, къде съм, какво правя и да имам сили да се покая и да кажа "Аз сбърках". И да продължа да живея, да продължа по пътя си.
В последните няколко години светът е адски разделен във всякакво отношение – политическо, териториално, идейно, ако щете. Щем, не щем, всички следим малко или много какво се случва около нас и се вълнуваме. Вие лично как се съхранявате? Възможно ли е изобщо да се съхраним по някакъв начин?
Точно от една година, някъде от края на март миналата година, спрях да гледам телевизия. Отначало спрях да гледам новини, после спрях да гледам и сериали, филми и всичко, свързано с телевизията. Получавам информация за това какво се случва през Facebook, през други социални мрежи и се старая да си съставям мнение за нещата, които ме заобикалят не от политически и публицистични предавания, а от поне два-три източника, от които аз със своите си възможности да направя своя анализ и да имам позиция и да знам какво, поне от моя гледна точка, се случва. Мисля, че това е много добро решение – отказът да бъдеш облъчван от медиите и налагането на дневния ред на медиите да стане и твой дневен ред. Аз си имам свой.
Да, разбирам, че има сега избори, но в моя живот тези избори не са по никакъв начин отразени. Няма никакви кампании, не знам за какво става дума. Аз ще направя своя избор такъв, какъвто реша. А не такъв, какъвто ми го внушат. Това е моето решение, не казвам, че е универсално. Не казвам, че би помогнало за всички – отказът да бъдем облъчвани единствено и само по един единствен начин. Всички ние сме достатъчно интелигентни, достатъчно зрели, живяли, за да можем да си съставяме мнение на база факти, а не на база изкуствено създадени новини.
Просто някой път, като случайно мина и чуя първа новина и някакъв оттенък от вълнение в гласовете на говорителите, просто разбирам колко е фалшиво и колко е неверно и това коя е първа новина и коя е втора новина, и това как са подредени новините е моя работа, а не на тези, които зависят от рейтинга, от много други неща. Възможно е да се съхраним и е възможно да продължим съхранени напред, защото моето верую е, че нещо по-добро ни чака.
Снимка: Радослав Делийчев за @kristal.thebrand
Автор: Неда Ковачева
