Повече от 15 години Николай Василковски е в епицентъра на събитията. Повечето от нас го виждат всеки ден, докато води прогнозата за времето по Нова телевизия и то не от студиото, а от различни кътчета на страната ни. Журналистиката го изправя пред различни природни бедствия – наводнения, земетресения и пожари. Василковски е носител на множество награди, сред които награда за цялостна работа в областта на опазването на околната среда, призово място в категорията „Електронни медии” в конкурса M-Tel Media Masters 2012 и други.
Решихме да се свържем с него, за да разберем какво го е провокирало да се занимава с журналистика, колко рано става, за да бъде подготвен за емисиите и как живее в любопитния микс между работата на журналиста и синоптика. Ето какво ни сподели той:
Здравейте, г-н Василковски. Кога разбрахте, че журналистиката е вашето нещо?
Журналистиката е занимание, което дава много на своите последователи, но и много взима. Дава престиж, удовлетворение от това, че помагаш на хората и постоянен контакт с интересни хора. Взима от свободното време, социалния живот и буквално понякога „изцежда” емоционално. Усетих, че това е моето призвание, когато за първи път се запознах с истински репортери и редактори в плевенския вестник „Полемика” преди доста години. Бях искрено впечатлен от тяхната работа и веднага реших за себе си, че искам да съм част от този свят на предизвикателства. След първия си репортаж-разследване на сложен имотен казус, отново в същия вестник, изпитах още по-голяма увереност, че трябва да продължа по този път. По-късно в Свищов, докато изучавах „Международни икономически отношения”, останах верен на професията в друг вестник – „Дунавска зора”, където имах възможността да работя с главния редактор Янка Боянова, която окончателно запали в мен огъня на репортерската работа.
Имате опит не само като синоптик, но и като спортен редактор. Разкажете ни за този период от живота Ви?
В самото начало на скромната си кариера в Плевен, репортерствах по доста спортни теми. Често бях по зали и стадиони. Следях най-вече срещите на плевенските отбори „Спартак (ПЛ)” и „Белите орли”. Отделно от това имах симпатии към някои чужди футболни първенства. Винаги съм бил верен на идеята, че интересните истории могат да се намерят и разкажат във всеки един ресор, или направление в журналистиката. И че журналистиката като технология и подход е една и съща по всяка една тема.
Кое най-много Ви харесва от работата Ви като синоптик?
Като човек, който наистина обича всички прояви на времето, най-голямото „гъделичкане” в тази работа усещам, когато направя една прогноза и след това отида и я проследя като реални явления. Тоест като прогнозирам един студен атмосферен фронт и след това се кача на някои покрив и заснема мощните и изключително впечатляващи купесто-дъждовни облаци и гръмотевиците. Имам особено влечение към мълниите и често с известен, премерен риск за живота си, позволявам да ги снимам отблизо. Да усетиш природната стихия, да попаднеш в центъра на това, от което всички се плашат – адреналинът е невероятен.
А кое не харесвате, но често преглъщате?
Не харесвам това, че хората масово не се вслушват в детайлите. Ако говорим конкретно за времето, зрителите обикновено чуват в една прогноза отделни ключови думи, да речем „ще вали”. Никой не се заслушва, че ще вали само в Западна България, че ще има гръмотевична активност около планините на Югозапад. И после някои понякога са недоволни и подхвърлят, че „синоптиците не са познали”. Иска ми се хората да обръщат повече внимание на детайлите, да познават по-добре географията на България.
Мислите ли, че има свобода на словото в медиите в България?
В най-общия случай, да. Много често цензурата в България е някакъв вид автоцензура, лични предразсъдъци и убеждения. Познавам хора в бранша, които са подвластни на подобни фактори. Не отричам, че има и брутални случаи на изкривяване на информацията, но такива примери са изолирани случаи. Колкото до моята кариера в журналистиката, няма случай, в който някой да ме е спрял да изрека или напиша определен факт.
Как минава един Ваш ден? Твърде рано ли ставате?
Аз от години обичам да ставам рано и съм по-активен сутрин. Затова лесно си намерих мястото в сутрешните блокове на Nova. Ставам около 3.00, към 4.00 съм в офиса, до 6.00 преглеждам метеорологичните карти и пиша прогнозата. До обяд е по-голямата част от същинската работа. Често обаче, ако има критична ситуация с бури и бедствия, работата ми продължава на терен, докато това е необходимо, понякога до 23.30 часа, когато са последните за денонощието новини.
Ваше ли е желанието да показвате прогнозата за времето не от студиото, а пътувайки до различни дестинации?
Сама по себе си, прогнозата за времето е достъпна информация в повечето приложения, които всеки има на своя компютър или телефон. Затова исках прогнозите, които правя, да имат някаква добавена стойност. А няма по-подходящо нещо за това от кратка информация за определен природен феномен или пък историческа забележителност. Така освен практичната информация за времето, зрителите могат да получат ценна идея за лека разходка или пък по-дълъг преход до интересно място. С този подход се опитвам да стимулирам хората да пътуват, да търсят нови дестинации, да научават за интересни любопитни факти от историята на даден град, село или просто местност.
Как си почивате, когато имате свободно време? Отново ли пътувате?
Може да звучи клише, но моята работа е моята почивка. Отдавам се почти 100 процента на нея и това не ми тежи. Все пак, когато имам почивен ден, плувам в един минерален басейн край София, за да поддържам тонус. Обичам природата и често с приятели обикаляме по планините. Търсим интересни места, които в повечето случаи после стават част и от метеорологичните прогнози.
Кое е мястото в България, което ви е впечатлило най-много и бихте препоръчали на нашите читатели да отидат там?
Трудно е да сравниш красотата на Балкана например, с уюта на някое възрожденско градче. Всеки търси различен тип туризъм. Роден съм в Троян и горещо препоръчвам в топлата част на годината разходка в Стара планина от Беклемето, на върха на прохода Троян-Кърнаре до резерват “Козя стена”. За около час и половина човек се озовава в сърцето на планината, сред зелени планински пасища и остри, но внушителни скални зъбери. А точно там, по зелената морава, расте еделвайсът - рядко срещаната бяла перла на планината. Обикновено комбинирам такъв преход с лежерна разходка и обяд някъде под лозите на традиционно ресторантче в Габрово, Велико Търново, Троян, Трявна, Боженци или пък Дряново.
След като работите в медия е невъзможно да не се информирате за ситуацията в страната. Но прибирайки се вкъщи, пускате ли си новини?
Определено гледам да съм “в час” с това, което се случва по света и в страната. Но след като цял ден съм около новините, вкъщи съм настроен по-скоро да си почивам от лудницата, която ни заобикаля. Ако времето е интересно, любимо занимание ми е да се кача на покрива и да снимам мълнии или облаци. Преминаването на студен фронт през лятото винаги е съпроводен с гръмотевици, с купесто-дъждовни облаци, които са истинско богатство за снимащия бури.
Какви качества трябва да притежава човек, за да стане синоптик?
За да радваш хората, най-важното е да се усмихваш. Много често сутрин първото нещо, което човек гледа е прогнозата за времето. Затова усмивката, свежото настроение е ключово. Оттам нататък е необходимо да се говори на нормален човешки език - така че хората наистина да се ориентират какво да очакват през деня.
Сам ли си изготвяте прогнозата за времето и защо?
Задължително! Именно по тази причина отивам доста рано в офиса сутрин - да прегледам метерологичните модели, обстановката в страната и в Европа. Да подготвя презентацията под формата на метеорологични карти, видео, ако има такова от някое екстремно явление от последните часове. Всичко това отнема време. Преди старта на сутрешния блок “Здравей България” в 05.55 ч. са ми необходими около 2 часа подготовка.
Коя е основната трудност в работата ви?
Трудността е в това да изглеждаш свеж и бодър всяка сутрин. Тоест свикването с този, малко по-различен ритъм на всекидневието си е истинско предизвикателство. Много хора си мислят, че е “фасулска работа”. Уверявам, че е изморително и крайно изтощително с натрупването на умората.
Несъмнено работата ви е доста стресова. Разкажете ни за някоя такава и как се справихте със стреса тогава.
Стресът е задължителен елемент от журналистическата работа. Търсенето на истории, събеседници, експертно мнение отнема време. Ако човек не е организиран достатъчно добре, няма как да успее да се справи. Често ми се случва да тръгна по спешност, за да отразя паднало свлачище, наводнение, щети от буря. Понякога това се случва на стотици километри от офиса. Пътувайки към мястото, говоря по телефона, събирам информация от пострадали, от властите за ситуацията на място. Пристигайки в района на бедствието, знам, че трябва да съм напълно подготвен веднага да се включа на живо и да разкажа какво точно и как се е случило. Ето това е стресът. Да пребориш факторът “време” и да успееш да разкажеш на зрителя историята най-пълно, най-точно и най-интересно.
Ако не бяхте синоптик, какъв щяхте да бъдете?
Ако имах медицинско образование, най-вероятно щях да съм ветеринарен лекар. Обичам животните и бих отдал живота си на тяхното спасяване, когато това е необходимо. Винаги съм се възхищавал на огнеборците - това също е сред нещата, които бих правил с готовност.
В едно съм сигурен, никога не бих седнал да работя в офис, без да излизам от него. Не съм от тези, които стоят на едно място, обичам да се движа, да поемам рискове, да търся адреналина, да се срещам с интересни хора.
Много хора пренебрегват близки хора, лично време в името на израстване в професията. Вие намерихте ли златната среда за съчетаване на двете, така че никое от тях да не страда?
Личният живот определено страда при професии като моята. Примирил съм се с това. Опитвам се да съм с приятели извън офиса, да говоря минимално за работата си. Голямата ми болка е, че на този етап много малко време отделям на семейството и близките. Радвам се обаче, че хората около мен разбират какво е естеството на моята професия.
От кого се вдъхновявате в професията?
Когато говорим за прогнозиране на времето, вдъхновението идва от природата. Всяко явление, дори и най-страшното, носи онази магична красота, на която мога само да се възхищавам. В определени ситуации човек осъзнава, че е нищожна прашинка, изправен пред бурята.
В по-общия случай вдъхновението идва от хората, с които се срещам и чиито истории разказвам. Героите, угасили горски пожар, спасителите, извадили пострадали в наводнение… Такива истории остават белег в съзнанието и предизвикват безкрайно удовлетворение най-вече от това, че с моя помощ са достигнали до зрителите.
Как бихте описали ситуацията в света и в страната с не повече от три думи?
НОВ СВЕТОВЕН РЕД. От известно време насам имам усещането, че светът се пренарежда. Променят се ценностите, сферите на влияние на големите сили, хората, които чертаят пътя на човечеството. Заради хаоса на планетата, още не съм сигурен дали всичко това върви в положителна посока. Но всяка такава кардинална промяна идва хаотично. Поне докато свикнем, предстоят доста драматични моменти.
Интервю на Илиана Симеонова
