Лазара Златарева няма как да избяга от свръх популярния тв образ на Кака Лара и не се и опитва. Но той не я спира да влиза и в нови роли: в личен план – баба на малкия Март, а в професионален – пиар на Театър Българска армия. Можем да я видим и в най-новото представление на Армията – „Представление и половина“, на режисьора Стоян Радев – като... пиара на театъра (14-те актриси в пиесата играят себе си). А в интервюто ни с нея по-долу ще прочетете за болестта самодостатъчност, тапицираната с кожа врата, умирането от глад пред камера, Бате Влади, възглавницата Марко и не само:
Имаш огромен опит пред камера – той помага ли в личен план? Да запазваш хладнокръвие, да не се притесняваш?
Не бих казала, че опитът пред камера помага в общуването с хората. Напротив. Камерата има опасност да те разболее от самодостатъчност. Аз не страдам от подобна мания да имам потребност всички да ме слушат, или да смятам, че всичко, казано от мен, е супер важно. Мисля, че просто приемам всички хора за еднакво важни, умея да ги слушам и това ме кара да бъда честна с тях. Мисля, че само хора, които искат да се направят на някакви или нещо лъжат, или премълчават – не умеят да общуват.
Кога последно си била най-притеснена на снимки или в ефир?
Винаги когато не съм убедена в това, за което ще говоря, съм притеснена. Помня как се готвех за сутрешен блок, като водеща в NEWS 7 – ад! Имаше теми за енергетика, Южен поток, саниране... Четях до последно. Притеснявам се да говоря и по теми, които засягат други хора. Трудно ми е и когато смятам, че има опасност да прекаля с появите си в медиите, от страх че ще досадя на хората. Мисля, че вече на хората им се повръща от факта, че съм станала баба, като че ли съм единствената.
Лара преди да е Кака
Има ли дума, която по някаква причина не обичаш да произнасяш на екран – защото трудно я произнасяш или ти причинява неприятно усещане?
Не. Или поне не се сещам за дума, от която да ми е неприятно. Наистина не правя разлика между мен – на екран и мен – в живота. Бях на 14 години, когато започнах да се показвам често „по телевизора“ и за мен това стана нещо обичайно, нещо нормално, като в ежедневен разговор с хората.
Като актриса – коя е ролята ти, която ти е въздействала най-силно?
Ролята ми? Аз нямам богата актьорска кариера. Не съм играла роля, която да въздейства на живота ми. Не съм имала безсънни нощи, наблюдения от живота, изучаване на характери. Аз съм била актриса в Младежки театър и ролите на Лиско и други детски персонажи не са преобърнали нито мен, нито публиката – за съжаление.
Сега си пиар на Театър Българска армия. Кое е най-далечното от професиите на водеща и актриса? Освен че работата е повече по телефона и мейла, отколкото пред камера.
Даже не мога да се нарека ПиАр. Това е професия, която се учи. Аз просто обичам театъра и артистите и моята работа е да накарам хората да ги харесат, да научат за работата им. Аз се възхищавам на работата на всички служби в театъра. Ако зависеше от мен, щях да говоря всеки ден за тях, но понеже съм била от другата страна и познавам добре медиите, знам, че те искат друго. Винаги ми казват „дай някой известен“ или „този не е достатъчно известен, прати ми някой друг“. Абе хора, а как да стане известен някой, когото вие не искате да популяризирате?
Случвало ли ти се е напоследък някъде да внимаваш дали да се представиш като пиар на театър, за да не ти навредят евентуални асоциации с други пиари на театри?
Не мисля, че хората имат негативно отношение към професията, а по-скоро към личността на колежката в Народния театър. Не, на мен даже ми е смешно. В театъра често се шегуваме с факта, че вратата на моята стая е тапицирана с кожа и няма как да се драска по нея.
На кое лице или пост в държавата никога не би искала да се налага да си пиар?
Аз мога да бъда ПиАр само на някого, когото харесвам. Аз не съм учила Връзки с обществеността, не знам „как се прави“, какво трябва да се казва и какво да се прикрива. Аз мога да мина през ада, за да убедя когото трябва в нещо, в което истински вярвам.
В „Представление и половина“ – с премиера преди броени дни, в което актрисите на Театър Българска армия разказвахте истории от живота – ти, в ролята си на пиар на театъра, се оплака на два пъти, че като актриса си играла почти цялата фауна, а си искала по-драматични, човешки роли. За коя роля на животинка ти е най-криво, че си я изиграла и за коя важна за теб роля, ти е най-мъчно, че не си?
Не, това с „животинките“ си е смешка. За нищо не съжалявам, което съм изиграла. Между другото бях чудна като Лиско. Не съм страдала за роля. Нямам амбиции и днес да играя каквото и да е. Имало е ситуации, в които много съм харесвала дадено представление и съм си казвала, ей защо не играя и аз. Винаги ми се е играело в мюзикъл.
В „Забранените фокуси – илюзионен спектакъл на Ненчо Илчев“ си асистентка на Ненчо. Кое е най-магическото за теб в този ангажимент?
Най-магичното е в залата. Начинът, по който децата гледат и вярват. Те искат да вярват. Те не гледат като възрастните, които идват, за да видят какво НЕ става. Децата влизат в театъра готови за магията и те искат да се изненадват. Това е велико!
„Открадна“ ли си вече някои фокуси, които да можеш да изпълниш сред близки?
Представяте ли си как аз събирам хора и им казвам – сега ще ви направя фокус. Ха ха ха! Не! Аз съм неоправна и непохватна. Аз нито разбирам фокусите как стават, нито ако ги разбера, ще мога да ги направя. Със сигурност ще изпусна част от реквизита преди най-важния момент.
Имаш опит с „ВИП Брадър“ и „Маскираният певец“. В какъв вид или в кое предаване не би искала да те канят? Защото би отказала.
Ооо, всички ги искам! Аз съм фен на телевизионните формати. Във всеки искам да участвам. Лошото е, че за повечето се искат умения, които не притежавам. Представяте ли си ме по бански в „Игри на волята“? Супер яко! Но ще съм най-добра в умирането от глад пред камера.
От съвсем скоро имаш първо внуче – малкият Март. Като Баба Лара какво най-често ще му готвиш, като поотрасне? Мекици, баница, пирожки, крем карамелче?
Няма да му готвя, за да ме обича. Ще го водя навсякъде по света. Ще се смеем и ще правим заедно всички забранени неща!
Как се очертаваш – като строго, авторитетно бабе или като мека, позволяваща всичко бабинка?
Като най-яката баба, при която ще се крият всичките му съученици, като бягат от час.
Като малка искаше ли да си геройче в някое детско филмче?
Не. Винаги съм имала реални мечти. Исках да съм водеща и станах.
Кое от съвременните анимационни детски филмчета ти допада най-много?
Аз озвучавам много детски филмчета. В „Семейство Шумникови“ няколко геройчета говорят с моя глас. Харесвам този анимационен сериал.
А по кой батко от телевизионния екран въздишаше влюбено? Бате Влади? Тобиас от „Робинята Изаура“?
Бате Влади! Заради него исках да стана телевизионна водеща. При първата ни среща щях да припадна. После 100 години работехме заедно. Изиграла съм страхотни неща в неговите „Измислици-премислици“.
С дъщерите си Бернарда Береану и Вая
Преди време, докато сипваш храна на котарака си Марко, сънена, се спъваш в себе си, пребиваш се и чупиш рамо. Как си, възстанови ли се вече напълно?
Грешка! Това, което разказваш, е много героично и мило. Реалността не е толкова красива. Беше преди година и два месеца и бяхме сами с Вая (б.а. - малката дъщеря на Лара). Мъжът ми трябваше да се прибере след няколко дни. Снимаха първия сезон на „Ергенът“. И бях супер щастлива, че съм се справила чудесно да бъда два месеца сама майка и баща. Но... не станах в 3:00 да храня котарака, а да отида до тоалетната... И се самонастъпих като пълен идиот. Марко беше само възглавницата, върху която паднах. Добре, че не го убих. Всичко мина. Но не беше лесно. Месеци наред трудно движех ръката си. Съжалявах, че тогава не съм си се напишкала в леглото.
Винаги си била социално ангажирана. Коя обаче е каузата, темата, която ти е най-близо до сърцето?
Нямам конкретна кауза. Винаги съм била част от всяка кампания, от която реално би произлязло нещо. Няма да се боря за световен мир, защото това няма да нахрани никого, нито ще усмихне самотно дете. За животни също съм готова на всичко!
Кога си била най-доволна, че не си си замълчала? И кога си съжалявала, че не си казала, каквото е трябвало?
Въздържам се от коментари за работата на колеги. Знам, че професията е колективна и не винаги, когато едно представление не се е получило, някой има конкретна вина. Хубав или тъп текст, режисура, сценография, актьор който не знае какво прави, а ти трябва да му партнираш... Знам, че всеки се е трудил в желанието си да стане добре, а че не се е получило – понякога самите участници знаят. А и не мисля, че съм капацитет, който да дава оценки. Днес всичко е „гениално“, или „провал“. Аз мисля, че има нормални представления, които хората харесват, без претенцията на изключителност.
На сцената на Младежки театър, началото на 90-те
Качваш се в такси, след малко шофьорът прави коментар тип „Съсипаха я тая държава“. Твоята реакция каква е?
О, с огромно удоволствие влизам във филма. Много обичам разговорите в таксито!
Коя е най-оригиналната, най-талантливо съчинената лъжа за теб в жълтите медии? Нещо, заради което си си казала - брееей, това добре са го измислили!
Не се сещам. Аз съм много откровена и не крия нищо. Така медиите не си измислят. Това е рецептата. Вдигам телефона и отговарям. Имаше периоди, когато около развода ми с Владо (б.а. - Владо Береану, първият съпруг на Лара) пишеха тотални абсурди, но те бяха далеч от гениалността и скоро всички знаеха, че са лъжи.
Ако трябва ти да измислиш за самата себе си фалшива новина – какво ще е заглавието?
„Кака Лара влиза в политиката!“.
С актрисата Ели Колева в "Представление и 1/2"
Най-честата реплика по твой адрес, която трябва да минава за много оригинална, но за теб вече е безкрайно отегчителна?
До скоро беше „Израснал съм с теб“, казано от хора – набори на баба ми, но „Кака Лара стана баба“ е на път да бие всички рекорди.
Кое е качеството ти, което ти е трудно да изразяваш и почти никой, дори по-близките ти, не са опознали достатъчно?
Не се сещам за нещо, което вече 49 години да съм успяла да скрия от хората. Като прочетен вестник съм.
Най-глуповатият въпрос, който са ти задавали? Може да е и някой от това интервю.
Най-тъпото е около „как си учите думичките“. И не защото не е интересно на хората, а защото „думичките“ не са най-важни в професията. Естествено, че са важни. Различно е да изричаш текст на Оскар Уайлд, Чехов, Шекспир... Но така излиза, че който и да научи думичките, може да го изиграе. Не, не всеки с добра памет става добър актьор.
В "Представление и 1/2"
Нещо, което да споделиш за финал?
Популярните личности са като всички други хора. По един начин всички се влюбват, женят, развеждат, правят деца и понякога плачат. Странно е, че малко хора го осъзнават. Вярвам, че всеки, който си върши добре работата, е също толкова важен, колкото и известните личности от екрана. Както и личните провали са си провали, независимо чии са. Затова на финал искам да благодаря за търпението, че ви занимавах с мен толкова време. Важното е да умеем да казваме благодаря!
Интервю на Милен Антиохов
